Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

В хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационния контрол се предпоставя от произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право. Поставените от касатора въпроси в хипотезата на чл. 280, ал 1, т. 1 ГПК не притежават характеристиките на общо основание в гореизложения смисъл, тъй като съставляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, които изискват анализ на доказателствения материал по конкретното дело и преценка на правилността на фактическите изводи на решаващия съд, които не могат да бъдат извършвани в настоящата предварителна фаза по селекция на касационните жалби. Доколкото е кумулативно изискуемо осъществяването на общо и на наведено допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване по тези два въпроса.

Поставеният въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК притежава характеристиките на общо основание и на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е от обуславящо значение за решаващите правни изводи в атакуваното решение. Спрямо него не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по правния въпрос е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС (решение №268/21.11.2011 г. по гр. д. №1414/2010 г. на ВКС, III ГО; решение №50195/23.11.2022 г. по гр. д. №4534/2021 г. на ВКС, III ГО; решение №434/10.07.2025 г. по гр. д. №4072/2024 г. на ВКС, III ГО; решение №231/12.06.2013 г. по гр. д. №1353/2013 г. на ВКС, IV ГО; решение №154/27.04.2011 г. по гр. д. №1279/2010 г. на ВКС, III ГО и др.), която не се нуждае от осъвременяване или корективно тълкуване, и с която обжалваният съдебен акт е съобразен. Според нея, предпоставка за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е определянето на заеманата длъжност за изпълнение от държавен служител, въз основа на служебно правоотношение, като е задължително да се запазят основните, характеризиращи я, трудови функции. Не е от значение дали наименованието на длъжността е променено и дали са добавени или премахнати някои функции, стига основните трудови функции да се съхраняват. Разграничителният критерий между уволнителните основания по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и чл. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е дали новата длъжност, която се създава, запазва основните, съществени и характеризиращи старата длъжност трудови функции. Ако това е така и длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение, приложимо е основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Ако новата длъжност има съществено различни трудови функции, които не съвпадат с основните функции на премахнатата длъжност, тогава е налице съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Неосъществяването на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по този въпрос обуславя извод за недопускане на касационно обжалване по същия.

Очевидната неправилност е регламентирана в чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, различно от касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Тя се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма; на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Такива квалифицирани състави на неправилност нито се твърдят от касатора (наведени са единствено оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК), нито са налице спрямо обжалваното решение.