Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в отношенията между настоящите ответници и Столична община, нито че имотът е собственост на общината. Дори да се приеме, че съществува потенциалната възможност с отричане правото на собственост на ответниците поземленият имот да се върне в патримониума на Столична община, единствено в субективната преценка на общината е да упражни това свое право, тъй като тя е негов носител и доколкото не е налице законово уредена хипотеза това право да се упражни от друг правен субект, освен от титуляра му, то и по аргумент за противното от чл. 26, ал. 2 ГПК е недопустимо ищецът да се домогва да брани правото на собственост на Столична община, поддържайки твърдение за хипотетичен правен интерес. Единствено общината следва да прецени дали да отрича правото на собственост на ответниците върху земята, съобразявайки се не само с възможността да бъде собственик на терена, но и за нея да възникнат задължения към ответниците като например обезщетение за извършени подобрения в имота. Отделно от това, за ищеца не съществува и непосредствена възможност да придобие терена като собственик на земята по силата на закона или поради естеството на правото, тъй като за целта е необходима заповед на кмета на общината и сключването на договор по чл. 46, ал. 8 Наредба за общинската собственост на СОС, във вр. чл. 35, ал. 3 ЗОС, т. е. необходимо е да се развие нарочно производство, различно от настоящото, в което ще се преценяват предпоставките за приложението на чл. 35, ал. 3 ЗОС, в което волеизявление за придобиване правото на собственост върху терена от ищеца е необходимо да бъде направено от едно трето за спора лице.