Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, при проверката по чл. 269 ГПК, в рамките на оплакванията, наведени с въззивната жалба, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички доводи и възражения на страните за релевантните факти, на които те се основават, и да изложи самостоятелни собствени мотиви по тези възражения и факти, съобразявайки правилата на формалната логика, опита и научното знание?

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отхвърли предявения иск на незаявено основание?

За предпоставките, критериите и границите, при които е допустимо съдът да извърши тълкуване на договорите, с оглед принципа на диспозитивното начало в процеса без същото да води до недопустима подмяна на действителната воля на страните по правоотношението?

Как следва да процедира въззивният съд при съдържащо се във въззивната жалба оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, съгласно чл 146 ГПК, или че докладът му е непълен или неточен?

Длъжен ли е въззивният съд, независимо от обстоятелството, че не изготвя нов доклад със съдържанието по чл. 146 ГПК, с оглед спазване на очертаните в ТР №1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК съдопроизводствени принципи, да уведоми страните, когато ще разглежда служебно въпрос, свързан с правилното приложение на императивния материален закон, като им даде указание относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства и възможността да вземат становище?

Длъжен ли е въззивният съд, когато за първи път се произнася по своевременно направено от първоинстанционния ответник евентуално възражение за нищожност на договорна клауза, като неравноправна по смисъла на ЗЗП, което е останало необсъдено от първоинстанционния съд, да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства и възможността да вземат становище?

Длъжен ли е въззивният съд, когато за първи път се произнася по своевременно направено от ответника евентуално възражение срещу основателността на иска, да разгледа и се произнесе по всички относими към това възражение, доказателства, доводи и възражения на ищеца, включително след като отстрани допуснати от първоинстанционния съд нарушения при изготвяне на доклада по делото?

Какви са предпоставките, съгласно които една договорна клауза се определя като неравноправна?

Длъжен ли е въззивният съд да назначи съдебно- техническа, съдебно - оценителна или друга, включително комплексна експертиза, когато такава е своевременно поискана от страните /или да назначи служебно такава, дори когато не е поискано от страните/, за да може основано да отговори на въпросите налице ли са предпоставките за уважаване на възраженията на ищеца за нищожност на договорната клауза за неустойка, поради противоречие с добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД и като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2 ЗЗП?

Как се определя естеството на договора и неговият правен характер и зависи ли той от начина, по който страните са го озаглавили?

При направено възражение за противоречие на клаузата за неустойка с добрите нрави и във връзка със служебното задължение на съда да следи за съответствието на неустойката с добрите нрави, за да уважи или отхвърли направеното възражение, следва ли съдът в мотивната част на решението си да разгледа и обсъди едни или няколко от примерните критерии, посочени неизчерпателно в т. 3 ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС или други относими критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства по обсъжданото договорно отношение и конкретните възражения на страните, включително своевременно ангажирани доказателствени искания

Има ли качеството „потребител“ по смисъла на легалната дефиниция на пар. 13, т. 1 ДР ЗЗП ответникът А. В., предвид предмета на договора за посредничество от 21.10.2019 г., и крайната преследвана с него цел, свързана с придобиване на право на собственост върху недвижими имоти?