Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

относно размера на същото и дела на съпричиняване на вредоносния резултат, въззивната инстанция е приела за дължимо по-голямо обезщетение от определеното от първата и по-голям дял на съпричиняване. Подробно е обсъдила събраните доказателства, вкл. свидетелските показания и заключенията на неоспорените експертизи. Позовала се е на съдебно-медицинската експертиза, според която: ищцата е получила увреждания - мозъчна контузия, мозъчен оток, фрактура на свода и основата на черепа, дискретна пневмоцефалия вдясно, тилно, контузия на главата и тялото, охлузвания на двете колена и охлузна рана в областта на кръста - настъпили в резултат на процесното ПТП; черепно-мозъчната травма е протекла с умерено изразена общомозъчна симптоматика, непълен спомен за травмата, без белези на огнищна неврологична симптоматика; налице са клинични признаци на посттравмена церебрастения - лесна уморяемост, емоционална лабилност, обща отпадналост, пристъпно главоболие, световъртеж, като в резултат на травмите са търпени интензивни болки и страдания за срок до 45 дни, през който период са приемани обезболяващи медикаменти; черепно-мозъчната травма е лека, проникваща и представляваща мозъчна контузия средно тежка степен с фрактура на свода и основата на черепа; мозъчният оток е начален и не е определящ за утежнено протичане на травмата; пневмоцифалията сочи на навлизане на атмосферен въздух във вътрешночерепното пространство и създава реална опасност от възникване на инфекциозни усложнения; в период от 7-10 дни след инцидента ищцата е спазвала постелен режим, нуждаела се е и от чужда помощ, а в следващите 30 дни е било необходимо спазване на охранителен режим – двигателен, хранителен и социално-битов, като общият възстановителен период е дванадесет месеца; болките и страданията са били интензивни в период до 45 дни, значителни до три месеца и умерени в следващия период за около 15 дни; здравословното състояние на ищцата преди инцидента не е оказало никакво неблагоприятно влияние за вида и характера на телесните увреждания и не е допринесло с нищо за претърпените болки и страдания. Обсъдила е и психиатричната експертиза, според която при Н. С. са налични данни за промяна в психо-емоционалното състояние след настъпилото ПТП и причинената й черепно-мозъчна травма, които се изразяват в главоболие, световъртеж, бързо психическо изчерпване, затруднена концентрация, неустойчивост на подтиците, емоционални нарушение, волева импулсивност и др.; след преживяното стресово събитие следва непосредствено състояние на стрес и разстройство на адаптацията, което се превръща в посттравмативно стресово разстройство, характеризиращо се с тревожност, страхова готовност, астено-вегетативен синдром, частична загуба на концентрация, натрапчиви мисли, отбягване и продължаващи оплаквания за възбуда, което, съчетано с малолетната възраст, са довели до демотивация в поведението, водеща до ограничени контакти, пасивност в социалните отношения и др., и е повлияло в негативна посока на учебния й процес; ищцата е провеждала лечение във връзка с прекараната черепно-мозъчна травма, а впоследствие и на страхово- тревожното състояние-на 25.03.20е била хоспитализирана в психиатрично заведение, пролежала е там един месец и след изписването й е назначена медикаментозна терапия. При тези обстоятелства съдът, като е съобразил: причиненото телесно увреждане /черепно-мозъчна травма, съчетана с фрактура на черепа и излив на въздух във вътрешночерепното пространство, представляващи средна телесна повреда, контузия на различни части от тялото и крайниците и охлузвания/, интензитета на болките и страданията /вкл. значителни през първите 45дни/; търпените неудобства и дискомфорт, в това число от необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови потребности през горепосочения период; последиците за обичайния живот на пострадалата /нарушена обичайна ангажираност, вкл. в учебния процес, ограничени социални контакти/, наложилото се лечение /в психиатрично заведение и консервативно такова/; възрастта на увредената /малолетна и предпуберитетна-11г. към момента на ПТП/; факта, че част от уврежданията са оздравели, макар и с типичните болеви усещания и неудобства, а като остатъчни следва да се приемат увредите на психическото й здраве, които в коментираната особена възраст на съзряване и оформяне на личността са наложили и пролежаване в психиатрия и са превърнали ищцата от жизнено дете в неуверено, асоциално и изпълнено със страхове такова, икономическите условия в страната - е намерил, че справедливият размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 50 000лв. Изрично е посочил, че възражението за липса на причинно-следствена връзка между ПТП и част от негативните последици /болки в главата, емоционална нестабилност и отпадналост/ е неоснователно /изложил е мотиви, че фактът, че тези негативи са в пряка връзка с претърпения пътен инцидент, се установява от приетите съдебно-психиатрична и съдебно-медицинска експертизи-вещите лица са категорични, че последните прояви, макар и субективни като усещания, са вследствие на претърпяната черепно-мозъчна травма/.