Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

относно размера на месечното възнаграждение на ищеца като управител ВнАС е приел, че на осн. чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ възнаграждението се определя по решение на едноличния собственик на капитала, което по правило предхожда извършването на разхода, но няма пречка върховният орган да одобри и вече сторени разходи. За такова одобрение въззивната инстанция е счела решението от 26.06.2016г. за приемане и за одобряване на ГФО за 2015г. и на отчета за приходите и разходите като неразделна част на ГФО. Според ССЕ за периода, непосредствено предхождащ процесните месеци, ищецът е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 13 600лв. Въз основа на което решаващият състав е намерил, че за процесния пероид 01.07.2015г.-27.07.2015г. дължимото възнаграждение е в размер на 11 845,16лв. По отношение на падежа на задължението е направен извод, че следва да се приложи уговореното в договора за възлагане на управление от 2013г., независимо, че срокът му на действие е бил изтекъл, поради фактически изпълнение на същите управителни фукции от ищеца, т. е. при същите условия. ВнАС не е уважил възражението на ответното дружество за прихващане с вземане в негова полза срещу ищеца, произтичащо от недължимо заплатени суми за възнаграждение за управител за предходен на процесния период. Не е уважено и възражението на „ДекаЕООД за прихващане с вземане, произтичащо от договор за цесия от 04.01.2016г. С последния цедентът – регистрирано в Румъния дружество „Луед реал естейт ром“ООД, е прехвърлило на ЕООД вземането си срещу В. М., представляващо обезщетение за вреди, настъпили за румънското дружество от неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията на М. като управител на това ООД. ВнАС е приел, че управителят на румънското дружество е осъществил контрол по отношение на третото лице – П. Л., с който е бил сключен договор за поръчка и по който пълномощникът не е отчел част от дадените му от ООД парични средства. Управителят на дружеството-доверител не може да отговаря за неизпълнението на трети лица, с които е договарял в това си качество, още повече, че не се твърди в настоящия процес, че М. е сключил договора за поръчка извън пределите на представителната си власт като управител на ООД.