Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и възраженията на страните;

Когато се оспорва формалната доказателствена сила на частен свидетелстващ документ по отношение на неговата вярност, автентично и истинност, следва ли да самостоятелно основание да се преценява формалната му доказателствена сила по отношение на неговата нищожност, като издаден в нарушение на чл. 189, ал. 2 ГПК, или съдът дори без нарочно въведено възражение може да прогласи неговата нищожност и да го изключи от доказателствата по делото?

Ако съдът констатира, че представеният като доказателство по делото частен свидетелстващ документ, който представлява обратно писмо (начало на писмено доказателство) с цел удостоверяване на симулативност на сделка, е съставен в нарушение на чл. 189, ал. 2 ГПК, допустимо ли е въз основа на него да развие производство по установяване на симулативност на сделката, чрез събиране на гласни доказателства, въпреки забраната на чл. 164 ГПК, или следва да прогласи нищожността на акта и да го изключи от доказателствата по делото?

След като първостепенният съд е допуснал събиране на доказателства (писмени такива), но не ги е приел поради липса на поставен подпис на издателя им, и е предоставил възможност да ги представи с подпис на издателя им, след представянето им в предоставения срок, следва ли с нарочно определение да ги приобщи като доказателства по делото и да ги обсъди наред с другите доказателства?

Ако първостепенният съд е предоставил възможност на страната да представи доказателства в срок и след тяхното представяне, следва ли да се произнесе по приемането им и ако това не е извършено, в правомощията на въззивната инстанция ли е да приеме и приобщи по делото тези доказателства?

Когато в доклада на съда по чл. 146 ГПК не е отделено спорното от безспорното, как се разпределя доказателствената тежест за твърдените факти и за кои от тях не се сочат доказателства, за да могат страните да предприемат съответните процесуални действия, включително и да посочват нови доказателства, възможно ли е този пропуск да се санира пред въззивната инстанция с въззивната жалба?

Допустимо ли е позоваването на нищожност на сделка след приключване на съдебното дирене пред първостепенния съд, и това право ограничено ли е със срок?

Процесуално допустимо ли е да се направи правно възражение за нищожност на акт или сделка, за първи път пред въззивната инстанция и тя длъжна ли е да се произнесе по него?