Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

относно задълженията на въззивния съд, регламентирани в чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и вторият относно задълженията на съда да съобразява данните от заключенията на назначените съдебни експертизи при определяне на приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат са обуславящи за изхода на спора, но по отношение на тях не е доказана допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция са подробно разяснени в цитираното от касатора Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по смисъла на което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора, както и в служебно известните на настоящия съдебен състав решение №60155/16.08.2021 г. по гр. д. №3441/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение №72/25.06.2018 г. по гр. д. №1934/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение №247/06.01.2020 г. по гр. д. №540/2018 г. на ВКС, III г. о., решение №52/07.06.2017 г. по гр. д. №3463/2016 г. на ВКС, I г. о. и други, в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение, като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции.