Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство, ако в хода на делото е установено, че кредитополучателят е надплатил сума, която е в по-голям размер от неплатената сума, която банката твърди, че е основание за предсрочна изискуемост? и 2. Следва ли да бъде уважен установителен иск в производство по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане на банка, удостоверено с документ по чл. 417 ГПК, за което към момента на подаване на заявлението/исковата молба са налице предпоставките на чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение – обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което е достигнало до знанието на длъжника, макар и в хода на делото да е извършено съдебно прихващане с недължими суми от страна на длъжника, които частично са послужили за погасяване на допуснатата забава преди подаване на заявлението?