Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Може ли въззивната инстанция, без да обсъжда своевременно направените възражения и доводи на ответника, да тълкува едностранчиво събрания по делото доказателствен материал?; 2. Допустимо ли е въззивният съд да базира решаващите си крайни изводи относно спорното право на едно от предложенията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в нейната изводна част в смисъл, различен от изложения?; 3. Може ли, въпреки разпоредбата на чл. 55 ТЗ и при категоричен извод за нередовно водено счетоводство на страната, да се уважава претенцията й за съществуващо и изискуемо вземане?; 4. Допустимо ли е въззивната инстанция служебно да допълва събрания фактически и доказателствен материал по делото и по този начин да изгражда решаващите си крайни изводи? Позовават се на разрешаването на тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС – т. 3 Тълкувателно решение №1/2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №52 от 17.05.2022 г. по гр. д. №2388/2021 г., ВКС, ІІІ г. о., решение №112/28.10.2020 г. по т. д. №2029/2019 г. на ВКС, І т. о., решение №60250 от 09.12.2021 г. по гр. д. №809/2021г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение №124/27.06.2022г. по гр. д. №3377/2022г. на ВКС, ІІІ г. о., без да уточняват към кой от формулираните въпроси се отнасят посочените актове на ВКС. Твърдят, че въведените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторите поддържат, че атакуваният въззивен акт е очевидно неправилен.