Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/ Допустим ли е иск по чл. 145 ТЗ при взето решение от ОС на съдружниците в ООД за водене на процеси срещу управител, но изрично не е взето решение за назначаване на представител за воденето им?; 2/Следва ли ОС на съдружниците в ООД да подпише договор с назначения представител – в хипотезата на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ или назначаването възниква със самото решение, без да са необходими каквито и да е допълнителни действия от страна на ОС и назначения представител?; 3/ Възлагане изпълнението на решенията на ОС на управителя на ООД идентично ли е с действието на назначаване на представител за водене на процеси по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ?; 4/ Когато е назначен представител за водене на процеси – по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, без да е сключен писмен договор, следва ли назначеният представител да е удостоверил писмено съгласието си да извъшва тези действия или е достатъчно да извърши конклудентни действия в тази насока и ак следва тези действия да се релевират пред съда за да са изпълнени процесуалните предпоставки за разглеждане на исковата претенция?; 5/ Следва ли назначеният представител по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, когато преупълномощава адвокат, изрично да впише в пълномощното, че упълномощаването се извършва във връзка с назначаването му като лице, имащо право да предяви искове срещу управителите и какви са правните последици от това, че не е сторено?; 6/ Следва ли въззивният съд да съобрази мотивите на решението си с неоспорения от страните доклад по чл. 146 ГПК и може ли да прави изводи за процесуална пасивност за някоя от страните, ако на страната не й е възложена определена активност? По всички въпроси въвежда допълнително основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовава се и на хипотеза на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.