от значение а спора: за правомощията на въззивния съд да се произнася по ненаправени доводи във въззивната жалба, а именно относно приложението на чл. 5, ал. 2 ЗОДОбВ и длъжен ли е съдът при прилагане на тази норма да изложи мотиви, за правомощието на съда да попълва делото с факти и доказателства нерелевирани и недоказани от страните, за възможността задържането под стража да се обосновава единствено със съществувалата в началото опасност лицетно да се укрие и за това задължени ли са органите на следствието и прокуратурата да обосноват задържанвето под стража с нови данни, че има риск от укриване на лицето, както и по въпроса напускането на страната и заминаване в чужбина с цел лечение попада ли в кръга от действия на пострадалото лице от наказателно преследване, с които е създало предпоставки за налагане на мярката «задържане под стража» Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в пративоречие с практикатана на ВКС и същите са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Представя множество решения на състави на ВКС свързани с приложението на норми от трудовото право, както и решение на ЕСПЧ, които са неоносими към преценката за допустимост на касационното обжалване по настоящия спор. Представя и решение от 05.07.2011г. по гр. д. №1070/2010г., ІІІ г. о. на ВКС, решение от 07.07.2011г. по гр. д. №1258/2010г., ІІІг. о. и решение от 09.06.2010г. по гр. д. №1091/2009г., ІІІ г. о., в които е дадено тълкуване по точното приложението на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОБОбВ.