Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

В хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обгжалване се предпоставя от произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право. Поставеният единствен въпрос от касаторката в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК притежава характеристиките на общо основание и на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е от обуславящо значение за решаващите правни изводи в атакуваното решение. Спрямо него обаче не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по правния въпрос е формирана задължителна практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено. Според последната, обективирана в т. 3 Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е всяка неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като се вземат предвид специфичните факти и обстоятелства за всеки конкретен случай, при съобразяване на примерно посочени критерии като размера на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Не е нищожна неустойка само заради това, че е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, ако преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. Прекомерността на неустойката, която се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако към момента на сключване на договора не са налице обстоятелства, от които да може да се направи извод, че единствената цел, заради която е договорена е извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Съобразно горепосочените задължителни разрешения в т. 3 Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС са постановени множество решения по чл. 290 ГПК на ВКС, като решение №776/05.01.2011 г. по гр. д. №969/2009 г. на 4 г. о.; решение №74/21.06.2011 г. по гр. д. №541/2010 г. на 4 г. о.; решение №181/26.02.2015 г. по т. д. №4386/2013 г. на 2, т. о.; решение №776/05.01.2011 г. по гр. д. №969/2009 г. на 4 г. о.; решение №234/17.11.2016 г. по гр. д. №1856/2016 г. на 3 г. о.; решение №50047/18.01.2024 г. по т. д. №2341/2021 г. на 2, т. о.; решение №1/02.01.2024 г. по гр. д. №633/2023 г. на 4 г. о.; решение №181/26.02.2015 г. по т. д. №4386/2013 г. на 2, т. о.; решение №193/11.07.2025 г. по т. д. №401/2024 г. на 2, т. о.; решение №127/20.12.2016 г. по т. д. №1907/2015 г. на 2, т. о.; решение №50137/31.01.2024 г. по т. д. №2068/2022 г. на I т. о.; решение №88/22.06.2010 г. по т. д. №911/2009 г. на I т. о. и др.. Решаващият правен извод на въззивния съд в атакуваното решение, че процесната мораторна неустойка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави е изведен изцяло в съответствие с горепосочената практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и при съобразяване с всички относими конкретни обстоятелства по процесното материално правоотношение. Неосъществяването на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения правен въпрос обуславя извод за недопускане на касационно обжалване по същия.

Очевидната неправилност е регламентирана в чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, различно от касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Тя се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма; на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Такива квалифицирани състави на неправилност нито се твърдят от касатора (наведени са единствено оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК), нито са налице спрямо обжалваното решение.