Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

В мотивите към т. 2 Тълкувателно решение №1/21.11.2023 год. на ВКС по т. д. №1/2023 год., ОСГТК, е обобщена практиката по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, относима към разглежданата хипотеза, а именно, че основанието за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. То би било налице, когато съществуват особени отношения между съдията и някоя от страните по делото, които биха могли да повлияят на разглеждането и решаването му, както и в случаите, когато съдията е изразил предварително становище по съществото на спора не по предвидения в закона ред или преди постановяване на крайния съдебен акт по делото. Участието на съдия по друго дело с различен предмет, по което съдията е извършил преценка на същите доказателства и е изразил становище по същите спорни въпроси, които се поставят за разрешаване и по второто дело, не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото само по себе си не обосновава никаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито изключва възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени по различен начин въз основа на събраните по второто дело доказателства и релевираните доводи на страните и да бъдат направени различни правни изводи.

Останалите повдигнати в изложението въпроси /по т. 2 – т. 5/ нямат характеристиката на правни такива и не осъществяват общото основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е разглеждал по същество предявените искове, а е счел, съобразявайки практиката на ВКС, че те са процесуално недопустими, тъй като защитата срещу констативен нотариален акт /който удостоверява съществуването на правото на собственост за разлика от нотариалния акт за правна сделка, който удостоверява насрещните волеизявления на страните по договор, целящи прехвърлянето на правото на собственост/ се извършва чрез предявяване на иск за собственост, при уважаването на който констативният нотариален акт се отменя, а не чрез иск за нищожност на нотариалното действие и на самия нотариален акт, а също така и че ответникът не е надлежна страна по спора /Тълкувателно решение №178 от 30.06.1986 год. на ВС по гр. дело №150/1985 год., ОСГК, Тълкувателно решение №11/21.03.2013 год. на ВКС по тълк. дело №11/2012 год., ОСГК, Тълкувателно решение №3/29.11.2012 год. на ВКС по тълк. дело №3/2012 год., ОСГК, решение №220 от 08.05.2009 год. на ВКС по гр. дело №761/2008 год., II г. о., ГК, решение №854/29.12.2010 год. на ВКС по гр. дело №578/2010 год., ІV г. о., ГК, решение №236 от 03.07.2013 год. на ВКС по гр. дело №1215/2012 год., ІV г. о., ГК, решение №75 от 16.07.2015 год. на ВКС по гр. дело №6599/2014 год., ІІ г. о., ГК и др./.