Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад със съдържанието съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен?

Относно задължението на съда за даване пълни, ясни и точни указания на страната за подлежащите на доказване факти, разпределени в нейна тежест, както и за последиците от неизпълнение указания, които не отговарят на горното изискване (Съставлява ли съществено нарушение на процесуалните правила неизпълнението задължението на съда за даване пълни, ясни и точни указания на страната, както и по въпроса недоказването на тези факти, за които липсват указания на съда (пълни, ясни и точни такива) и не са включени в списъка с правнорелевантни факти може ли да бъде основание за отхвърляне на иска)?

Относно задължението на съда за допускане на своевременно направени, допустими, относими и необходими доказателствени искания, както и респективно - относно задължението на апелативния съд да допусне онези доказателства, които първоинстанционният съд не е допуснал вследствие нарушаване съдопроизводствените правила?

Относно задълженията на съда по чл. 200, ал. 3 ГПК при оспорване на експертизата и възникване на обосновано съмнение в нейната правилност да назначи нови вещи лица или повторна експертиза, по който въпрос решението противоречи на трайната практика на ВКС?

По процесуалноправния въпрос относно задълженията на съда по чл. 202 ГПК да оцени /прецени/ заключенията на вещите лица съобразно всички доказателства по делото, тяхната пълнота, яснота /липса на противоречия/ и обоснованост, както и във всички случаи да мотивира дадената от съда оценка на заключенията /чл. 202 ГПК/. Във връзка с горния е и подвъпросът - относно задължението на съда да върне за доизработване експертиза, която не е изпълнила поставените от съда задачи и не е дала заключение по допуснатите и поставените й въпроси, а при възникване обосновано съмнение в нейната правилност да назначи нови вещи лица?

Относно степента на спешност и триажната категория на пациент, който е в начеващо шоково състояние /показва признаци на шок/ и необходимостта от незабавното му транспортиране в лечебно заведение?

Неосигуряването на необходимия обем от спешни диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура на екипа от спешна помощ - и при липсата на възможности - транспортирането на пациента, съгласно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми, представлява ли противоправно поведение на лекаря като предпоставка за отговорността по чл. 49 ЗЗД за вреди от извършен деликт? – Във връзка с горния е и подвъпросът Оставянето от екипите на ЦСМП на пациента на място при липса на възможност същият да бъде диагностициран с оглед преценка на лечението му - съставлява ли деликтно поведение и предпоставка ли е за ангажиране отговорността на ответното предприятие?

Съставлява ли отказа на екипа да транспортира пациента до лечебно заведение предпоставка за ангажиране отговорността на ЦСМП по реда на чл 49 ЗЗД в случаите, в които екипът не е могъл с наличните членове в своя състав, познания, които същите притежават, възможности и апаратура, да изпълни необходимите диагностично терапевтични действия по осигуряване на медицинска помощ на пациента?

Относно обвързващата съда материална доказателствена сила на листовката и кратката характеристика на продукта (досежно поставения на пациента медикамент метилпреднизолон) относно възможните странични ефекти от същия, като официални медицински документи, одобрени от изпълнителната агенция по лекарствата с разрешението за употреба/паралелен внос или с удостоверението за регистрация по предвидения в закона за лекарствата в хуманната медицина ред, както и публично достъпни /публикувани на официалната страница на изпълнителна агенция по лекарствата/?

Относно наличието на лекарска грешка, адекватността на оказаната медицинска помощ и дали действията /респ. бездействията на служителите са в причинна връзка с настъпилия летален изход, както и доколко тези въпроси са и от правен характер (както е приел съда в определението си от 15.07.2023 г.)?

Дали хроничните заболявания на пациента изключват извода, че неадекватното диагностициране се явява необходимо условие за настъпилия няколко часа след втория преглед летален изход. Както и по значимия за изхода на делото въпрос: Дали забавянето от страна на медицинските екипи на ЦСМП да окажат медицинска диагностична и терапевтична помощ в необходимата степен е каузален фактор в причинно-следствения процес, допринесъл за повишаване на медицинския риск за здравето на ищеца?

Относно причината за смъртта - следва ли в случаите, в които не може със 100% вероятност да се установи причината за смъртта, да се вземе предвид заключението относно най-вероятната причина за смъртта, като изследват причинно-следствената връзка между същата и действията и бездействията на служителите на ответника?

Относно задължението на ответника дори и при наличните хронични заболявания да предприеме действия за незабавно осигуряване на максималните диагностични и терапевтични възможности в областта и обхвата на специалността „Спешна медицина, посредством приложение на напреднали техники за поддържане на живота, и всички останали ресурсни възможности от лекарски екип с най висока компетентност, или от екип с по-ниска компетентност, но под медицински контрол?

Относно стойността на поставената диагноза от екип, който е среден и не може да оценява състоянието на критични спешни пациенти?

Относно значението на анамнезата в диагностично терапевтичния протокол?

Относно годността на извода за неизбежен летален изход при липсата на годни доказателства, както и относно доказателствената тежест за доказване твърдението на ответника за неизбежност на леталния изход?