Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Дали в дадения случай са спазени изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд, след като съставът не си е направил отвод при наличие на основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, за да не се получи отказ от правораздаване?

Релевираните пороци, които са били предмет на исковата молба по гр. д. №12970/2020 г. на PC - Варна, такива ли са, които са релевирани с настоящата искова молба, различни ли са и допустимо ли е с новата настояща искова молба да се иска нищожност на същите съдебни решения?

Въззивният съд в своите правни изводи направил ли е разликата между пороци на съдебни решения, които един път касаят „Съдебните решения повеляват изпълнение на нещо, което е неизпълнимо, и е повелено изпълнение на действия, които съставляват престъпления“, след като същевременно се сочи, че „решенията са изпълнени и едва след това изпълнението е прекратено“, и че „установяват се пороците едва на 03.08.2005 г. в изпълнителното производство“? Само този факт ли се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо при преценката по чл. 126, ал. 1 ГПК, които релевирани пороци са били предмет на проверка с определение №2584/28.05.2024 г. на ВКС, ІІІ г. о. по ч. гр. д. №1609/2024 г. като пороци, касаещи исковата молба по гр. д. №12970/2020 г. по описа на PC – Варна?

След като два съдебни състава не са се произнесли само по посочените в исковата молба пороци на съдебните решения и са приели обратното, първоинстанционният и въззивният съд постановили ли са незаконосъобразни актове, които фактически водят до отказ от право, като не са възприели останалите опорочаващи съдебните решения факти, които са предмет на новия иск, след като не са се преклудирали от обективните предели на силата на пресъдено нещо с предявения иск по гр. д. №12970/2020 г. по описа на PC – Варна?

Налице ли е отклонение от задължителната практика в ТР №1/04.01.2001 г. по гр. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС - т. 19, и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, II т. о., при разрешаване на значимия за изхода на делото процесуален въпрос следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страната и изрични и ясни мотиви, защо съдът счита доводите и възраженията на страната за неоснователни, с които е обоснована защитата от иска още в исковата молба?

При твърдения на стр. 4в исковата молба, че „… по предходни дела не са изследвани изложените в настоящата предпоставки за нищожност на процесните решения, това основание не е обхванато СПН и не пречи да се релевира порокът в рамките на настоящия процес“, следва ли въззивният съд и задължен ли е да разграничи точно и ясно двата порока без да добавя свои думи - този по настоящата искова претенция и този по гр. д. №12970/2020 г. по описа на ВРС, с оглед преценка допустимостта на иска?

Направените изводи от въззивните съдии, че „От материалите по гр. д. №12970/2020 г. на ВРС става ясно, че... изрично сочи, че материалното право, описано в тях, не съществува, респективно няма предмет на изпълнение... добавено единствено, че е повелено изпълнението на действия, които съставляват престъпление, съответстват ли на изводите на съдиите от ВКС в определение №2584/28.05.2024 г. на ВКС, ІІІ г. о. по ч. гр. д. №1609/2024 г., че релевираният порок по исковата молба по гр. д. №12970/2020 г. по описа на PC - Варна е „Съдебните решения повеляват изпълнение на нещо, което е неизпълнимо, и е повелено изпълнение на действия, които съставляват престъпления“?

Порокът, че „Съдебните решения повеляват изпълнение на нещо, което е неизпълнимо, и е повелено изпълнение на действия, които съставляват престъпления“, идентичен ли е с порока „С процесните решения е прието предаване на владението на построената през 1926 г., но погинала през 1983 г. сграда-фурна на два етажа и площ 56 кв. м, закупена от родителите й на 12.11.1975 г. с НА №7371975 г., и за въвод във владение, на осн. чл. 108 ЗС, защото ДП „БСТ“ са собственици на осн. НА №187/1978 г. и към 03.07.1997 г., когато са постановени двете решения, сградата вече е била погинала и следователно липсва материално право, а новопостроената сграда на 70 кв. м, на [улица], в имот пл. №*, не представлява надстройка и пристройка към премахнатата сграда-фурна на 56 кв. м“, и с молба вх. №58616/18.07.2024 г., в която е преповторено, че „признатото с решенията материално право е било погинало още през м. октомври - ноември 1983 г.“, поради което процесните решения са нищожни?

При прочит на горепосочените пороци в т. 2 установява ли се, че и въззивният съд неправилно и погрешно възпроизвежда два текста, и това дали е в услуга на правораздаването и дало ли е отражение на правилната преценка за допустимостта на иска?

Съществено процесуално нарушение ли е, с което са нарушени основни принципи, залегнали в чл. 9 и чл. 10 ГПК, съдът да не укаже, ако не му е било ясно и след служебната проверка, и да не изисква уточнения за обосноваване липса на идентичност на пороците, дали са едни и същи релевираният порок по гр. д. №12970/2020 г. на ВРС и по гр. д. №8208/2024 г. на ВРС, и съответно за прилагане допълнителни доказателства в тази насока?

Съдът разполагал ли е с точно посочени факти и с ясно формулирано искане, и в рамките на тази квалификация ли е следвало да направи преценка за надлежно упражнения установителен иск и то след като исковата молба е била приета за редовна и е било разпоредено изпращане на препис на ответника, и била ли е налице липса на абсолютни процесуални пречки и следвало ли е да пристъпи към разглеждането по същество на иска?

След като още към 03.07.2024 г. е имало данни за образуваното гр. д. №12970/2020 г. на ВРС, следвало ли е съдията да прекрати делото на това основание още към този момент, и ако е следвало и това не е сторено, то тогава в случая гарантира ли се на ищцата справедлив процес, както и съображенията на съдиите били ли са от друго естество, които оказват влияние върху вътрешното им убеждение, извън тези, които регламентира законът и наложената съдебна практика и данните по делото, и такова процедиране при формиране на вътрешното убеждение в интерес на правораздаването ли е било?

От процесуалното движение на делото през месеците, прави ли се извод за нарушени права на ищеца за обективен и справедлив процес и то след като, веднъж, още на 03.07.2024 г. е имало данни за съществуването на гр. д. №12970/2024 г. на ВРС, и кой е релевираният порок по това дело; втори път, се е заявявало след 21.02.2025 г., че делото чака за насрочване; трети път - след подаденото заявление от 03.04.2025 г. от адв. А. Ц., четвърти път - чака се да се подаде и заявление с вх. №39515/02.05.2025 г. от адв. М. К. Т. с приложено пълномощно изх. №567/17.04.2025 г., и пети път - на 13.05.2025 г. вече се взема решение не да се насрочи делото, както е написано на листчето върху лист 256 от делото, а да се прекрати делото, и такова процедиране води ли до отказ от право и следвало ли е въззивният съд да установи това?

При съпоставка на дати и събития към дата 10.02.2025 г. (депозиране на отговор с вх. №12214/2025 г. по описа на ВРС) и данни в деловодството на съда за постановено определение от 08.10.2024 г. на ВОС по гр. д. №8208/2024 г. на ВРС, съдия Маркова, въз основа на вътрешно убеждение, следвало ли е да се отведе по делото, предвид данните по делото към дата 03.04.2025 г. и към дата 02.05.2025 г. за оказваното вмешателство на адвокати на свободна професия при липса на представителна власт по чл. 32, т. 3 ГПК, и които са извън юрисконсултите на ответника, едно държавно предприятие от дирекция „Правна при ДП „БСТ“, които по закон не могат да представляват именно това юридическо лице, защото не са юрисконсултите на ответника в дирекция „Правна при ДП „БСТ“?

Вследствие на това многомесечно чакане от първоинстанционния съдия, нарушен ли е принципът за разумен срок, залегнал в чл. 13 ГПК, като делото е прекратено вече едва на 13.05.2025 г., и дали прекратяването на делото е станало единствено и само по вътрешно убеждение на съда (чл. 12 ГПК), въз основа на ясна и точна искова молба с точно изразени факти и доказателства, и дали вътрешното убеждение е основано единствено и само на закона и данните по делото още при образуването му, и ако не - това води ли до отказ от право на иск?

След като още при подаване на исковата молба, както и на дата 03.07.2024 г., при постановяване на разпореждане №27010 по гр. д. №20243110108208 по описа за 2024 г. на ВРС, са били налице данни и служебна информация за висящото гр. д. №12970/2020 г. на ВРС и за това, че прекратяването му е било отменено ВКС на дата 28.05.2024 г., следвало е, ако са били налице основанията по чл. 126, ал. 1 ГПК, още на дата 03.07.2024 г. да се прекрати делото на това основание?

След като съдът е приел исковата молба за редовна и ясна и с уточнен петитум, и отговаряща на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, и при изрично знание за гр. д. №12970/2020 г. на ВРС и за това, че прекратяването му е било отменено ВКС на дата 28.05.2024 г., и след като я процедира по чл. 131 ГПК с разпореждане №50262/09.12.2024 г., може ли да бъде изненадан ищецът с прекратяване на делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, като е процедирал в отклонение на практиката на ВКС?

Непроизнасянето на въззивния съд по подадена частна жалба вх. №49797/04.06.2025 г., за която с молба вх. №63367/15.07.2025 г. Д. е заявила, че е допълнителна към частна жалба с вх. №48574/02.06.2025 г., тъй като изложените твърдения в нея са относими към изложеното в т. ІІІ (стр. 5 и 6) от частна жалба вх. №48574/02.06.2025 г. и следва да бъде на вниманието на окръжните съдии и на тяхна преценка от правна страна в своя съдебен акт, както и непроизнасянето по всички доводи в частна жалба с вх. №48574/02.06.2025 г., дало ли е отражение на правилността на постановения съдебен акт?

Изненадващото участие по делото на дата 03.04.2025 г. и на дата 02.05.2025 г. на адвокати на свободна професия, които нямат представителната власт по чл. 32, т. 3 ГПК, дало ли е отражение на правилността на постановения съдебен акт, и с оглед неизпълнение на дадените указания в определение №4333/08.10.2024 г. на Окръжен съд – Варна по ч. гр. д. №20243100501823/2024 г.?