Определение №****/**.**.2012 по дело №****/2012

за задължението на съда да назначи нова експертиза, с която делото ще се изясни от фактическа страна не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С постановено по реда на чл. 290 ГПК решение №243 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №976/2010 г., І г. о. практиката по приложението на чл. 200, ал. 3 ГПК е уеднаквена. Прието е, че при оспорване подписа на представено завещание, в правомощията на съда е да назначи вещо лице графолог, което да установи дали подписът на завещателя е положен от него. Заключението може да бъде оспорено докато трае изслушването му. Според чл. 200, ал. 3 ГПК, при оспорване заключението на единичната експертиза съдът може да назначи друго, или повече вещи лица. Допълнителна експертиза се възлага когато заключението е непълно и неясно, за да се допълни и изясни депозираната експертиза, а повторна експертиза се назначава тогава, когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Отказът на съда да изясни възникналите въпроси свързани с правилността на депозираната експертиза представлява процесуално нарушение. В случая въззивният съд е оставил без уважение искането за назначаване на друга съдебно-почеркова експертиза, като е приел че не е налице основанието по чл. 266, ал. 3 ГПК, тъй като първоинстанционния съд не е допуснал процесуално нарушение. В хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК допустимостта на новите доказателства е призната заради извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения, лишили страната от възможност да представи доказателствата или да поиска тяхното събиране, за да докаже защитната си теза в процеса. За да бъдат допуснати новите доказателства, обжалващата страна трябва да обоснове предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК, с които е обвързано преодоляването на установената в чл. 266, ал. 1 ГПК забрана, а преценката за наличието или отсъствието им е от компетентността на въззивния съд, в какъвто смисъл е създадената по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на Върховния касационен съд, изразена в решение №893/29.12.2009 г. по гр. д. №111/2009 г. на III г. о., решение №224/02.07.2010 г. по гр. д. №177/2010 г. на II г. о., решение №284/21.07.2010 г. по гр. д. №378/2009 г. на IV г. о., и др. При постановяване на обжалваното решение Софийски градски съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС. Преценката на съда, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК за допускане на повторна експертиза, тъй като заключението не е било оспорено като необосновано, а като непълно и затова първоинстанционният съд е възложил на вещото лице да изготви допълнително заключение, с което е даден отговор на всички поставени от страната въпроси не е в противоречие със задължителната практика. Наличието на задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна и с която съдът се е съобразил налага извод, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Останалите доводи в изложението са свързани с правилността на въззивното решение и са основание за отмяната му по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл. 288 ГПК.