Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК. Длъжен ли е да обоснове защо дава превес на едни доказателства пред други. 2/ Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС между сънаследници в хипотеза на предаване на владението върху наследствения имот на един от наследниците от страна на всеки един от общите им наследодатели. В тази хипотеза от кой момент започва да тече придобивната давност и към кой момент ще се счита, че е изтекла. 3/ Извършването на строителство на постройки във всички краища на поземления имот от един от сънаследниците, което се е осъществявало както преди смъртта на общите наследодатели, така и след това, представлява ли действие по установяване на господстващо владение върху целия имот от страна на този бъдещ наследник, включително върху идеалните части на другите наследници и отблъскващо тяхното владение. 4/ Когато фактът на съсобственоста върху недвижим имот произтича единствено от института на наследяване по закон, притежаването на ключове от съсобствения имот само от един от наследниците и опасването на имота с каменна ограда от същия съсобственик, със знанието и без противопоставяне от останалите съсобственици, представляват ли действия, отблъскващи владението на останалите съсобственици. 5/ Заведен от единия от наследниците иск за делба на общ имот, по което производството е спряно по взаимно съгласие на страните, и е прекратено поради изтичане на 6-месечния срок, прекъсва ли придобивната давност, течаща в полза на другия наследник. 6/ Доказването на твърдение /намерение за осъществяване на процедура по разделяне на недвижим имот, допустимо ли е да бъде успешно проведено само и единствено въз основа на гласни доказателства на един свидетел, или са необходими и писмени доказателства, като например: заявление към държавен/ общински орган, нотариус за издаване на необходими документи за започване на процедура по делба. По отношение на първите три въпроса касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а по останалите три въпроса от №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]4 дож №6 вкл.- че са от значение за точното прила[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]гане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях няма формирана съдебна практика.