Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

„Длъжен ли е съдът да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата или разпоредбата следва да се тълкува разширително, като съдът има право на преценка кои твърдения и искания на страните съставляват предварителни въпроси по смисъла на закона и кои не. Същото основание се поддържа и по въпроса „Задължен ли е съдът при изрично искане на страната по чл. 183 ГПК за представяне на оригинал да предупреди представящия документа за последиците на чл. 183, ал. 2 ГПК и при непредставяне да изключи документа от доказателствения материал и свързаният с него въпрос задължен ли е въззивният съд да упражни съдебен контрол за наличие или отсъствие на предпоставките на чл. 183 ГПК с аргументацията, че по поставените въпроси е налице противоречива практика на съдилищата и липсва практика на ВКС по отношение на частните свидетелстващи документи. Като четвърти въпрос на процесуалното право поставя въпроса „Допустимо ли е съдържанието на окончателния доклад по чл. 146 ГПК да препраща към предходни актове – протоколни определения, без конкретно посочване на всяко обстоятелство по чл. 146, ал. 1, т. 1-т. 5 за конкретния спор.” С твърдението за противоречиво разрешаване в съдебната практика на въпроса допустимо ли е на изготвена фактура да се придаде правното значение на приемателно-предавателен протокол и приравнява ли се фактурата на документ за приемане на изготвената работа, след като страните не са й придали подобно правно значение в договора касаторът обосновава твърдението си за наличието на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.