Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„Дали едностранно подписаната от продавача по сделката, която е отразена в търговските книги и е осчетоводена от страна на ищеца и ответника, доказва получаването от страна на последния на стоката, предмет на доставката. Страната е поддържала наличие предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е изброила съдебна практика, съгласно която, според нея, съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникване на договорно правоотношение по договор за продажба, ако съдържа необходимите реквизити е отразена в счетоводствата на продавача и купувача, включена в дневника на продажбите и е ползван данъчен кредит по нея. Касаторът накратко е посочил, че в случая вещото лице е проверило счетоводствата, а подписа под фактурата не бил необходим, за нейната редовност. Поставен е въпросът – „При сключване на няколко последователни сделки, обективирани с издадена фактура, трябва ли да се приеме, че стоката е одобрена и доставена и отговаря на изискванията, след като не е уведомен незабавно продавача за недостатъци според чл. 324 ТЗ.“Направени са оплаквания за неправилност на изводите на съда с кратко разглеждане на фактическата обстановка в контекста на защитната теза на касатора. Посочено е, и че всичко изложено “обуславя и очевидната неправилност на процесното въззивно решение на САС“. В заключение лаконично е отбелязано, че тези въпроси били решени в „противоречие с практиката на съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК“, както и били от значение за „точното прилагане на закона и еднаквото тълкуване и прилагане на правните норми“ Други доводи не са развити.