Определение №****/**.**.2013 по дело №****/2013

са – относно приложното поле на института за водене на чужда работа без пълномощие и по-конкретно допустимо ли е да се приеме, че водене на „чужда работа може да се изрази само в „текущ ремонт”, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и сочи и представя решение №356 от 07.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №853/2010 г., ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Другите материалноправни въпроси, за които твърди, че са от значение за изхода на делото са: допустимо ли е да се приеме, че предвидените изключения в Закона за водите – чл. 13, ал. 1, т. 4 разширяват приложното им поле, респ. тези изключения означат ли вменяване на общо задължение на граждани и юридически лица да изграждат елементи на техническата инфраструктура в имоти, публична общинска собственост, за тяхна сметка; по приложението на чл. 61, ал. 3 ЗЗД – издаването на разрешение за строеж от 24.08.2005 г. от [община] в качеството й на собственик на обекта, предмет на строителното разрешение, представлява ли съгласие и липса на противопоставяне от собственика; правилно и в съответствие със съдебната практика ли е приетото във въззивното решение, че с отмяната на Наредба №9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, отпада задължението на общините за изграждането им; на кого е задължението за изграждане на външна канализационна мрежа, преминаваща през урбанизирана градска територия, обслужваща няколко поземлени имота или квартал на съответно населено място и за чия сметка следва да се изгради, на кого е задължението за изграждане на външно канализационно отклонение, което свързва отделен поземлен имот към канализационна мрежа и за чия сметка следва да се извърши и чия е собствеността след изграждане на външна канализационна мрежа и след изграждане на външно канализационно отклонение; допустимо ли е изграждане на елементи на техническата инфраструктура – публична общинска собственост, ако същите не са предвидени в бюджета на общината за съответната година, както и допустимо ли е ремонт, поддръжка и изграждане на елементи на техническата инфраструктура, ако няма предвидени постъпления в бюджета на съответната община. Тъй като по тези правни въпроси не е представена съдебна практика, на която приетото във въззивното решение да противоречи, следва да се приеме, че основанието за допускане на касационното обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.