Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

1/ Доколко при изпълнение на обществена поръчка с предварително определни клаузи в договора са приложими Общи и Специални условия на застрахователя? Дерогирани ли са всички отнапред приети от застрахователя условия с проектодоговора при участие в процедура за възлагане на обществена поръчка?; 2/ Следва ли при сключване на застрахователна полица (договор) в същата да се описват всички конкретни права и задължения на страните?; 3/ Допустимо ли е пренебрегването на разпоредбите на общите /специални/ условия, когато същите са приети само като приложение към застрахователния договор?; 4/ При условие, че съгласно КЗ Общите /Специални/ условия са неразделна част от договора, не би ли следвало те да са част от застрахователния договор, сключен при условията за възлагане на процедура за възлагане на обществена поръчка и не противоречи ли на Кодекса за застраховането решението на апелативния съд, който не признава приложението на Общите и Специалните условия? Въз връзка с така поставените въпроси, се твърди противоречие със съдебна практика, която се прилага. В допълнение, като основание за допускане на касационното обжалване се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С допълнително изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, представено в срока за обжалване на въззивното решение с допълнителна жалба, са формулирани нови въпроси, като се посочва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, евентуално т. 3 ГПК: 5/ Могат ли страните да твърдят нови обстоятелства, които са могли да посочат и представят в срок по време на първоинстанционното производство; следва ли въззивният съд да включи в делото факти, посочени във въззивната жалба, ако страната е можела да се позове на тях до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция; може ли въззивният съд да се произнесе по въпроси, посочени във въззивната жалба, доколкото тези въпроси са свързани с нови обстоятелства, които въззивникът е следвало да заяви в срок в първоинстанционното производство, съгласно чл. 266 ГПК; може ли въззивният съд да допусне новите факти, без да е доказан обективният характер на причините, довели до невъзможността да се посочат своевременно? Какъв е предметният обхват на произнасянето на въззивния съд? Твърди се противоречие със следните решения на ВКС: решение №228/11.01.2013 г. по гр. д.№388/2012 г. на ГК, II г. о.; решение №466/27.05.2010 г. по гр. д.№1297/2009 г. на ГК, I г. о.; решение №79 от 03.02.2010 г. по гр. д.№56/2009 г. на ГК, IV г. о.; решение №84/04.04.2013 г. по гр. д.№585/2012 г. на ГК, IV г. о. 6/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, включително и всички направени от въззиваемия в отговора на въззивната жалба доводи и възражения, доколкото те не са свързани с нови обстоятелства, които същият е следвало да заяви в срок в първоинстанционното производство? Като противоречива практика е посочено решение №157/08.11.11 г. по т. д.№823/2010 г., II т. о. на ВКС. 7/ Как следва да се тълкува действителната обща воля на съконтрахентите, какво следва да се изследва при тълкуване на договорите с цел установяване на действителната воля на страните: следва ли да се тълкуват отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите и добросъвестността; може ли да се излиза извън текста на самия договор и да се изследват обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, предмета на договора, както и други обстоятелства, които са от значение за установяване на действителната воля на страните? Сочи се противоречие с решения на ВКС, ГК по чл. 290 ГПК: №38/27.02.2012 г. по гр. д.№1227/2011 г., II ГО; №546/23.07.2010 г. по гр. д.№856/2009 г., IV ГО; №504/26.07.2010 г. по гр. д.№420/2009 г., IV ГО; №502/26.07.2010 г. по гр. д.№222/2009 г., IV ГО. Поставя се и следният подвъпрос: 7а/ Може ли тълкуването да се извършва и по отношение на съдържанието на използваните в договора понятия, което при определените в закона предпоставки може да се различава от законовата дефиниция на същите и да е съобразено с обичая? – разрешен в противоречие с решение №89 от 17.07.2009 г. по т. д.№523/2008 г., II т. о. на ВКС. 8/ Общите условия /в настоящата хипотеза наречени Специални условия/ станали ли са част от договора в резултат на изричното им посочване в договора като неразделна част от договора, последното обстоятелство удостоверява ли факта на предаването им на застрахования/застраховащия при сключването на договора и представлява ли писмено заявление на последния, че ги приема по смисъла на чл. 186, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗЗД? Сочи се противоречие с решение №107/25.07.2013 г. по т. д.№381/2012 г., I т. о. на ВКС.