Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

за мотивиране и определяне в решението на съда разликата между съпричиняването и самоувреждането”, както и поради това, че „съдът не е установил противоправно поведение на пострадалия и не се е произнесъл в мотивите си относно съпричиняване и има ли такова. Счита, че решението противоречи и на решение №158/23.10.2013г. по в. гр. д.№383/2013г. на Апелативен съд В.. Обосновава наличието на противоречие с твърдението, че противно на приетото от апелативния съд в случая решението на въззивния съд е „ясно необосновано и немотивирано и постановено при преиначени и измислени от съда доказателства, защото ответника не е доказал и липсват доказателства по делото за вина на пострадалите. Касаторът твърди противоречие на въззивното решение и с решение №451/18.10.2010г. по гр. д.№651/2010г. на ОС [населено място] и решение 95 от 06.07.2010г. по гр. д.№165/2010г. на ОС Търговище. Обосновава наличието на противоречие с твърдението, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, изразяващи се в това, че не е допуснал исканата комплексна съдебно-техническа експертиза за пълно изясняване на делото, не е дал правилна правна квалификация на исковете, не е обсъдил задълбочено всички събрани доказателства и неправилно ги е анализирал, не се е запознал с водените и приключили преди постановяване на делото административни дела, съдебните актове по които представя към изложението си в препис. Касаторът счита, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като произнасянето на касационния съд е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитие на правото във връзка с въпросите: 1/ дали първоинстанционният и въззивен съд са се произнесли по всички предявени искове в исковата молба; 2/ Налице ли е увреждане по искане или със съгласие на увредения, когато увредения е в крайна нужда, когато веща е общинска собственост - резервен фонд, в за настаняване на крайно нуждаещи се лица и има налице определение на административен съд за спиране по закон на предварително изпълнение на Заповед в случая №РД-09-13.09.2007 г. на Кмета на район К. издадена на основание чл. 65, ал. 2 ЗОС вр. с чл. 34 НРУУРОЖТСО, и Определение от 06.07.2010 г. по адм. дело №4905/2010 г. АССГ, 33 състав бяха спряни действията по принудително изземване на жилището на основание, на които съдебни актове лицата са решили да останат в жилището?; 3/ Налице ли е самоувреждане, когато лицата са решили да се ползват от силата на законно издадени съдебни актове за спиране на изпълнението на административни актове и действия? Може ли увреждания от вещ вследствие на ползването на жилище на основание издаването на съдебен акт в административен процес да се окачестви като самоувреждане и такъв съдебен акт в административен процес да се окачестви като самоувреждане и каква ще бъде отговорността -безвиновна в случай на претърпени вреди и налице ли е виновно поведение и вина за увреждането?;4/. Може ли да се приеме, че е налице увреждане по искане или със съгласие на увредения, когато увредения е подал заявление за картотекиране, но поради злоупотреби в административното производство от собственика - ответник е лишен от възможност безпричинно своевременно да получи подходящо безопасно жилище?; 5/ относно доказването в процеса и установяването на разликата между самоувреждането и съпричиняването, както и разпределянето на доказателствената тежест в процеса за доказването им от страните?”