Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

- учредената договорна ипотека върху собствен поземлен имот разпростира ли действието си и върху предвидените за построяване в този имот сгради и обекти, когато за тях има одобрен проект и запазва ли се действието й, ако учреденото право на строеж за сградите и/или отделни самостоятелни обекти в ипотекирания имот е било прехвърлено на трети лица преди изграждането им на фаза груб строеж, отговор на който е даден в решенията по гр. д.№238/2022г. и гр. д. №370/2022г. на 4 г. о. на ВКС по идентични спорове. Разрешението в цитираните актове на ВКС не е в противоречие с практиката, установена с решението по гр. д.№5059/2013г. на 1 г. о. на ВКС, споделена и в последващите решения по гр. д.№1069/2014г. на 4 г. о., по гр. д.№4514/2013г. на 3 г. о., по гр. д.№646/2014г. на 2г. о., по гр. д.№3424/2014г. на 3 г. о. - когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени по време на действието на ипотеката сгради, ако при сключване на договора е постигнато съгласие ипотеката да има действие спрямо бъдещите приращения. Същевременно изводите на въззивната инстанция са в съответствие с отговора на правния въпрос, даден в идентична на настоящия спор хипотеза. Следователно, първият поставен в изложението въпрос е разрешен в съответствие с установената практика на ВКС, която приема, че когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, тя разпростира действието си и върху бъдещите приращения в имота, респ. новопостроени по време на действие на ипотеката сгради, ако при сключване на договора е постигнато съгласие обезпечението да има действие и спрямо тези приращения, още повече ако ипотеката обезпечава отпускане на кредит за застрояване на имота (каквато е разглежданата хипотеза). Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по втория въпрос произтича от неговата хипотетичност. Въззивната инстанция не се е произнасяла по него. Извод на касатора, а не мотиви към обжалвания акт е и твърдението към въпроса, че съставът на САС е приел, че учредяването на ипотека върху правото на строеж от собственика на терена е идентично с учредяването на ипотека от собственик на терен върху постройки, които възнамерява да изгради в него. Въпросът е и извън предмета на делото, по което не е спорно, че правото на строеж върху обекта, ипотекиран с договора за ипотека по одобрения инвестиционен проект и този предмет на договора за покупко- продажба, е един и същ. Като допълнителна предпоставка касаторът цитира решението по гр. д.№4514/2013 г. на 3 г. о. на ВКС без да твърди противоречие на обжалвания акт с него, т. е. отсъства и ясно въведена допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК.