Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

/ относно действителността и законосъобразността на решение №СП–5/28.03.2019 г. на КЕВР /, което е предпоставяло спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съгласно ТР №1/09.07.2019 г. по тълк. дело №1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото правните изводи на въззивния съд се основават на приложението на решение №СП–5/28.03.2019 г. на КЕВР, то те се основават на един невлязъл в сила индивидуален административен акт, тъй като валидността на цитираното решение е предмет на висящ пред ВАС спор. В евентуалност се оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ във връзка с пар. 17 ПЗР ЗИД на ЗЕВИ / обн. ДВ бр.56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г. /. Според страната неправилно съдът е възприел изменението на законовата разпоредба от м. юли 2015г. и счел, че за произвежданата от него електрическа енергия, с оглед това изменение, е приложима единствено цената по т. 8 от Решение №Ц–10/2011 г. на КЕВР, без да извърши анализ на отношенията между страните, предходно на изменението. Считано от влизането му в сила от 24.07.2015 г., количествата електрическа енергия, подлежащи на изкупуване по преференциални цени, се определят чрез въвеждане на допълнителен критерий - нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/, но без да се променят самите преференциални цени. Съображенията на касатора са, че нито в текста на закона, нито в подготвителните за същия документи, са налични данни законодателят да е възнамерявал да промени прилаганата до момента методология по приложението и на двете преференциални цени към един и същ производител на енергия от възобновяем източник вятър - съответно по т. 8 и т. 9 на Решение №Ц - 10 на КЕВР / при работа до и над 2250 часа на година /. Не е обоснован, според страната, извода, че съществувалите предходни отношения и практики между страните следва да отпаднат след измененията, след като самият договор / чл. 18, ал. 3 и ал. 4/ съдържа уговорка за приложението на две отделни преференциални цени, по които да се фактурира произведената електроенергия в рамките на една календарна година. Акцентира на липсата на нормативен административен акт, определящ индивидуализиращия критерий, по който всеки от енергийните източници да може да бъде отнесен към едната или другата група производители на електрическа енергия от вятър - до и над 2 250 ефективни часа за календарна година, както и на фактическата възможност една и съща електроцентрала да премине от една в друга група в рамките на годината. В този смисъл се цитира практика на Върховен административен съд, с която касаторът намира, че въззивният съд е следвало да се съобрази, както и с правните последици от отмяната на т. 1.7 от Решение №СП – 1 на КЕВР, за частноправните отношения между страните по спора – окончателна и спрямо всички отмяна. В този смисъл и поради невлязлото в сила решение №СП – 5 на КЕВР, съдът, според страната, е следвало да съобрази, че към момента на произнасянето му липсва определено по надлежния ред и приложимо НСПЕ, въз основа на което ответникът да е отказал заплащането. Следвало е, поради това, съдът да съобрази и междувременно прогласената нищожност на това решение, във връзка с което е претендираното от ищеца спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до влизане в сила на решението за обявяването й. Нещо повече, според касатора, на основание чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК въззивният съд е следвало сам да се произнесе по действителността на индивидуалния административен акт – Решение №СП–5/28.03.2019 г. на КЕВР. Сочат се допуснати от съда съществени процесуални нарушения – непроизнасяне по всички правни доводи на страната, свързани с приложимостта на механизма, залегнал в сключения между страните договор, както и за несъстоятелността на позицията на НЕК – след изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ от м. юли 2015 г., на която се основава аргументацията на ответника. Касаторът счита, че въззивният съд е изхождал от напълно погрешна изходна позиция – че спорът е дали ответникът следва да изкупува по преференциални цени цялото произведено количество електроенергия, докато спорът в действителност е коя стойност на НСПЕ и по какъв механизъм следва да се приложи.