Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

1) при сравняване относно наличието на неравностойно третиране по отношение на лица, осъдени на доживотен затвор, настанени в зона за повишена сигурност (ЗПС), при предлагането от инспектора по социални дейности и възпитателна работа (ИСДВР) към затвора за извеждането им в общите части за изтърпяване на наказанието, следва ли да се вземе предвид оценката на риска от рецидив; и предлагането на лица с по-висок риск от рецидив и с повече наказания за нарушения на вътрешния ред в затворите, в сравнение с лица, които имат по-ниска оценка на риск от вреди и рецидив, счита ли се за неравностойно третиране по смисъла на ЗЗДскр; 2) съставлява ли непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр отношението на затворническата администрация по отношение на поставянето на лишени от свобода, на които е наложено наказание доживотен затвор“, изтърпяващи наказанието си при специален режим в зоната за повишена сигурност, и такива, поставени на строг режим, изтърпяващи наказанието си също при условията в зоната с повишена сигурност; и 3) представянето на писмени доказателства, установяващи преместването на други лишени от свобода, на които е наложено едно и също наказание доживотен затвор“ и дори доживотен затвор без замяна, изтърпяващи наказанието си в пенитенциарната система на страната, и такива, от които да е видно, че спрямо ищеца не е направено предложение през процесния период за преместването му, следва ли да се приеме за нарушение на разпоредбата на чл. 6, във вр. с чл. 4 ЗЗДискр и следва ли да се зачита за навеждане на достатъчно категорични факти, които да обърнат доказателствената тежест съгласно чл. 9 ЗЗДискр. Жалбоподателят сочи допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не излага каквито и да било съображения и доводи, формулираните от него въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението се сочи и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като се поддържа очевидна неправилност на въззивното решение и в тази връзка се сочи нарушение на чл. 9 ЗЗДискр, като се излагат съображения, че от доказателствата по делото се установявало, че ищецът отговарял на критериите да бъде изведен да изтърпява наказанието си в общите части на затвора, но това не е направено, за разлика от множество други лица, също изтърпяващи наказанието доживотен затвор“.