Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

- „1. При наличието на правна сделка с пълномощник, след като пълномощното, от което черпи права, е унищожено на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, кое е лицето, което дължи връщане на даденото от купувача по сделката, прогласена за нищожна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД – страна по сделката /упълномощителя/, или пълномощника, с права по пълномощното да получи цената?“, не удовлетворява изискванията за общо основание, тъй като е по съществото на спора и по – конкретно засяга пасивната материалноправна легитимация по иска. В т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. дело №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС е разяснено, че определена категория въпроси са без правно значение за селектиране на касационната жалба. В тази категория е и цитираният въпрос. Като третиращ основателността на иска в конкретния спор, посоченият въпрос не отразява разрешенията, обусловили изхода на делото /решаващите мотиви на въззивната инстанция/, които засягат правни въпроси относно последиците от постановения с решение по гр. дело №25/2017 г. на Девненски районен съд правен резултат, а изисква отговор относно основателността на иска. Затова настоящата инстанция намира, че с него не се въвежда общо основание. Изложеното е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, съгласно разясненията в т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. дело №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. При липсата на правен въпрос, по който да се проведе съпоставяне на изводи, произтичащи от практиката на ВКС, Върховния съд и мотивите на обжалвания акт не може да се обоснове отклонение на въззивния съд от задължителна и казуална практика на ВКС и Върховния съд. Така цитатът в изложението относно т. ІІ.6. от мотивите на ТР №5/2014 от 12.12.2016 г. по т. дело №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС няма връзка с решаващ мотив на ВАС, а въпросите, разгледани от състави на ВКС в решение №403/10.01.2012 г., ІІІ г. о. както и решение №338/13.10.2017 г., ІV г. о. третират други случаи /по първото, пълномощникът не е бил овластен да получи цената по продажбата на имота, а по второто не е налице опорочаване на волеизявление на пълномощника/. Позоваването на определение №714/13.10.2017 г. на състав на ІІІ г. о. е без правно значение, тъй като е акт по чл. 288 ГПК, който не формира съдебна практика. Предвид всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.