Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

за посочването на конкретни факти и обстоятелства от ищеца с предявяването на исковата молба - по надлежния ред и в преклузивните срокове по ГПК, за да изследва съдът наличие и проявни форми на недобросъвествост от страна на работодателя и да направи подобни изводи. Според изложението, ищцата не е посочила конкретните факти и обстоятелства, като съдилищата са приели наличие за недобросъвестност при спорното уволнение в противоречие с практиката на ВКС по чл. 8, ал. 1, ал. 2 КТ, формирана с реш. №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]71/2013[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г по гр. д №284/2013г ІV. г. о, също така в противоречие с решение №232/2011г по гр. д №781/2010ІV г. о, реш.№239/2012г гр. д №799/2011 ІV г. о и реш.№231/2011г на ІІІ г. о по въпроса, че ищецът оборва презумпцията в чл. 8, ал. 2 КТ и носи тежестта за доказване, щом твърди недобросъвестност. Като разрешен в противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос се поставя и задължението на въззивния съд да се занимае с тези пороци на първоинстанционното решение, повдигнати във въззивната жалба, за служебното му задължение относно императивни разпоредби на чл. 143, чл. 145,146 ГПК. В доклада е липсвало вписване, че права или обстоятелства по въведеното с иска „недобросъвествост и злоупотреба с право” се признават, че не се нуждаят от доказване, в доклада няма и вписано задължение за ищцата относно доказателствената й тежест да обори презумпцията, а накрая в самото решение правата и обстоятелствата против оборимата презумпция са признати, без да е било посочено на ответника за какви факти в защита на презумпцията не е посочил доказателства. Като е отминал без разглеждане тези изтъкнати в жалбата пороци, въззивният съд е постановил решение в противоречие с реш. №341от 2011г по гр. д №252/2011 ІІ г. о, също и в противоречие с реш. №549/2010г по гр. д.№56/2010г ІV г. о, като не е допуснал исканите с въззивната жалба доказателства, а се е позовал на преклузията. По всички въпроси се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК