Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. „Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, произнасяйки се служебно за недействителност на клауза в Допълнително споразумение, без да е бил сезиран за това?“ и 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения, възражения и доводи на страните?“. Освен това счита, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото следните разрешени в обжалваното решение въпроси: 1. “Императивна ли е нормата на чл. 328 КТ?“; 2. „Клаузата на т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г., сключено на 31.08.2012 г., противоречи ли на императивната (императивна според ОС Русе) правна норма даваща право на работодателя да прекрати ТПО при условията на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ?“; 3. „Безусловно ли е правото на работодателя да прекрати ТПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ?“; 4. „Клаузата на т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. намира ли приложение при прекратяване на ТПО на посоченото в Заповедта основание- чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ?“; 5. „Въведената в т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. клауза идентична ли е с нормата на чл. 331 КТ и само при прекратяване по чл. 331 КТ ли би било дължимо обезщетението?“; 6. „Противоречи ли на закона и на добрите нрави клаузата на т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. за изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовия договор?“; 7.“Допустимо ли е въззивният съд да се произнася за незаконосъобразност, съответно недействителност на клаузата по т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г без страната да е въвела такова възражение?“; 8.“ Клаузата на т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. сключена ли е в нарушение на чл. 40 ЗЗД?“; 9. “Следва ли да се счита, че прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. първо КТ е такова по инициатива на работодателя?“; 10. “Клаузата на т. 7 Допълнителното споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. свързана ли е с правни изводи или е свързана и с обективни факти?“; 11. “Необходимо ли е ищеца да доказва каква е била действителната воля на страните, сключили Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г.?“; 12. „Нарушено ли е изискването на пар. 1, т. 3 ЗФУКПС в т. 7 Допълнителното споразумение при условие, че към датата на сключване – 31.08.2012 г. „ВиК ООД“-гр. Русе е било със статут на търговско дружество по смисъла на чл. 61 ТЗ и Закона за публичните предприятия не е бил приет?“; и 13. „Следва ли да се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им?“. Според касатора втори, шести, седми и девети от тези въпроси, освен че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.