Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

„Наличието на относителна симулация изключва ли наличието на нищожност по чл. 152 ЗЗД и чл. 209 ЗЗД и следва ли съдът, след като е сезиран със спор за относителна симулация, най- напред да се произнесе по относителната симулация преди да формира изводите си за наличие на нищожност по чл. 152 и чл. 209 ЗЗД?, който въпрос твърди, че е разрешен в противоречие с решение №183/01.02.2018г. на ВКС, ІІІ гр. отд. по гр. д. №689/2017 г. Въпросът е теоретичен и е зададен с цел проверка на правилността на решаващите изводи на съда, че договорът за продажба е нищожен, но като сключен в нарушение на забраната установена в чл. 152 ЗЗД и чл. 209 ЗЗД, а не е нищожен като симулативен. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да се произнесе само в рамките на заявеното искане за правна защита, определено въз основа на изложените от ищеца обстоятелства, на който е основал иска си, и отправеното искане за правна защита. В случая с оглед твърденията на ищците се налага извода, че предявеният иск е за нищожност на договора за продажба поради противоречие му със закона- чл. 152 и чл. 209 ЗЗД, а не като привиден на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, както твърди касатора. В трайната практика на ВКС е изяснено, че съглашенията по чл. 152 ЗЗД и продажбите с уговорка за изкупуване по чл. 209 ЗЗД са нищожни поради противоречието им със закона, съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Когато се твърди, че сделката, с която се прехвърля собственост, служи за обезпечение на кредитора, т. е. страните не желаят последиците на прехвърлителната сделка, а искат заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин да се удовлетвори кредитора, различен от този предвиден в закона и постигат уговорка за обратното му изкупуване, основанието за нищожност на договора е заобикаляне на забраната по чл. 152 ЗЗД и чл. 209 ЗЗД, а не привидност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Естеството на въпроса препятства възможността въззивното решение да се допусне до касационно обжалване, поради което е безпредметно да се обсъжда осъществяването на специфичната за основанието чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнителна предпоставка, изяснена в т. 4 ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №/2009г. на ОСГТК на ВКС.