Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

задължен ли е съдът служебно да извърши разследване по въпроса за собствеността, след като в данните по делото няма указания, че представения нотариален акт е неверен, или нищожен; необходимо ли е съдът да извърши следствени мероприятия, проучвайки и прилагайки дела между други страни, за да се убеди по несъмнен начин, че продавачът е собственик на имота; след като съдът постановява решение, което е съобразено с изискванията за нотариално прехвърляне на имота, включително и проверка на документите относно собствеността, то служебното задължение на съда не се ли припокрива с действията на нотариуса, който се произнася по сделката въз основа на представените пред него документи, без да има задължението да проверява собствеността чрез други способи и извършвайки други проучвателни действия, които още повече не са заявени от страните; допустимо ли е съдът да постанови решението си на основание материали по друго дело, което не е прието като доказателство по настоящето, а е изискано от съда служебно, “за справка; длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него по съответния процесуален ред, а не събрани по негово собствено усмотрение, ползвайки материалите по други дела, без това да е необходимо и след като са налице доказателствата, които са съобразени с императивната правна норма и които след като ги прецени съвкупно, в тяхната взаимна връзка и зависимост, т. е. да спази задължението си да осигури точното приложение на закона; съдът трябва ли да изхожда само от съдържащите се в документите сведения каквито са, без да им приписва съдържание, каквото те нямат, както е сторил със справката Агенцията по вписванията от 2015 г. Твърди се противоречие на въззивното решение при разрешаване на горните въпроси с ТР №1/2013 г., ОСГТК; решение №210/15.08.2014 г. на ВКС по гр. д. №6605/2013 г., IV г. о.; решение №78/26.07.2013 г. на ВКС по т. д. №1116/2012 г., I т. о.; решение №65/07.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №3568/2019 г., IV г. о.; решение №315/07.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №3555/2008 г., IV г. о.