Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

дали давността, която е започнала да тече от деня на влизане в сила на решението, с което длъжникът е бил осъден да плати претендираните вземания - 10.11.2010г., е била прекъсвана с предприети от взискателя действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД, до деня на предявяването на вземанията в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ – 25.01.2019г. Приел е, че от събраните доказателства се установява многократното извършване от взискателя на действия за принудително изпълнение, всяко от които е прекъсвало давността в хипотезата на чл. 116, б. в ЗЗД. Като валидни изпълнителни действия е посочил: подаване на 5.04.2011г. молба до съдебния изпълнител с искане за овластяване за предявяване на иск по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на дъщерното дружество на длъжника „Л. хотел“ ЕООД; заявено с молба с вх.№4793/26.07.2012г. искане за налагане на запори върху регистрираните в КАТ моторни превозни средства на длъжника; заявено с молба вх.№2026/28.03.2013г. искане за налагане на запор върху общо седем сметки на длъжника в търговски банки, осъществяващи дейност в страната. Установил е също, че след изпращането на изпълнителното дело по реда на чл. 427, ал. 1, т. 1 ГПК и преобразуването му от компетентния държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Балчик, по искане на взискателя с протокол от 7.08.2013г. е насрочен опис на недвижим имот в [населено място] - собственост на длъжника, като в периода от време след тази дата до 17.10.2017г., няколко пъти била насрочвана нова публична продан на недвижимия имот по молби на взискателя, с всяка от които давността е била прекъсвана. По тези съображения е заключил, че с всяко едно от изброените действия погасителната давност е била прекъсвана и към деня на предявяването на вземането петгодишният срок по чл. 110 ЗЗД не е бил изтекъл.