Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?“; 2/ „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?“; 3/ „Длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви към постановения съдебен акт или може бланкетно да препрати към тези на СРС?“ – по първите три процесуалниправни въпроси се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №228 от 01.10.2014 г. по гр. д. №1060/2014 г. на I г. о., решение №75 от 31.03.2014 г. по гр. д. №5152/2013 г. на I г. о., решение №443/25.10.2011 г. по гр. д. №166/2011 г. на IV г. о., решение №110 от 12.04.2010 г. по гр. д. №4617/2008 г. на IV г. о., решение №115 от 30.04.2013 г. по т. д. №805/2011 г. на II т. о., решение №55 от 03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на I т. о., решение №63 от 17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на II т. о., решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на I т. о., Тълкувателно решение №1/04.01.2001 г. по т. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и др.; 4/ „Правилно ли въззивният съд е оставил без уважение направеното доказателствено искане за допускане на един свидетел в производството пред СГС с оглед допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съдебен състав?“; 5/ „Налице ли е основание по чл. 266, ал. 3 ГПК за допускане на един свидетел при режим на довеждане пред въззивната инстанция?“; 6/ „Допуснал ли е първоинстанционният съд процесуално нарушение, като е оставил без уважение искането на ищцата за допускане на втори свидетел?“; 7/ „Нарушил ли е първоинстанционният съд, а впоследствие и въззивният, чл. 9 ГПК, прогласяващ принципа на равенство между страните, като не е допуснал на ищцата втори свидетел, а на ответника са били допуснати трима, с които са установени едни и същи обстоятелства?“ – спрямо въпроси от четвърти до седми включително се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №167/26.10.2017 г. по гр. д. №209/2017 г. на I г. о., решение №147 от 08.05.2014 г. по гр. д. №5659/2013 г. на IV г. о., решение №7/27.01.2015 г. по гр. д. №2427/2014 г. на III г. о., решение №155 от 08.05.2013 г. по гр. д. №1152/2012 г. на IV г. о., решение №92 от 03.04.2013 г. по гр. д. №1147/2012 г. на IV г. о. и решение №135 от 16.06.2015 г. по гр. д. №6627/2014 г. на III г. о.; 8/ „Каква е доказателствената сила на представената от ответника количествено-стойностна сметка и обвързва ли тя ищцата, след като не носи нейния подпис, а е подписана единствено от ответника?“; 9/ „Има ли представената количествено-стойностна сметка достоверна дата и обвързва ли посочената в нея дата ищцата?“; 10/ „Нарушил ли е въззивният съд принципа на чл. 9 ГПК (равенство на страните в процеса), като е кредитирал представената КСС, но не и представения от ищцата Протокол за извършени замервания и установяване на степен на завършеност, който също е частен документ, който не носи подписа на другата страна в процеса?“ – във връзка с повдигнатите осми и девети въпрос се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №261/22.01.2014 г. по гр. д. №2354/2013 г. на III г. о., решение №57/29.04.2013 г. по гр. д. №354/2012 г. на IV г. о., решение №136 от 14.05.2015 г. по гр. д. №6554/2014 г. на IV г. о. и решение №173/27.07.2010 г. по гр. д. №5166/2008 г. на IV г. о.; 11/ „Може ли съдът да приеме, че СМР са били извършени, въпреки че за това не са били представени никакви доказателства, като дори не са били установени от приетата по делото съдебна техническа експертиза?“ – твърди се противоречие с решение №91 от 01.06.2015 г. по гр. д. №5023/2014 г. на III г. о. на ВКС. Поддържа се също, че е налице основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение, доколкото въззивният съд не е изложил самостоятелни мотиви по спора, не е изложил мотиви защо се отхвърля направеното с въззивната жалба доказателствено искане, нарушил е принципа на равенство на страните в процеса, предвиден в чл. 9 ГПК, формирал е нелогичен извод за дължимостта на СМР за 617.07 лв. без да е ясно какви са тези СМР и дали въобще са били извършени.