Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/ Как се разпределя доказателствената тежест при наличие на оспорване от ЮЛ, че частен диспозитивен документ, изходящ от същото ЮЛ, е бил антидатиран от негов бивш законен представител; 2/ Може ли доказателствената тежест да бъде променена, ако ЮЛ междувременно е сменило законния си представител; 3/ Датата на частен документ, подписан от бивш законен представител на ЮЛ представлява ли част от реквизитите на документа, които определят неговото авторство по смисъла на чл. 193, ал. 3 ГПК; Поддържа се, че към настоящия момент по въпросите, свързани със спорове относно антидатирани документи от бивши законни представители на ЮЛ, съществува практика на ВКС /посочена в изложението/, но тя е неясна и се прилага неправилно от долните съдилища, което положение е вредно за търговския оборот, тъй като води до недопустимо изкривяване на баланса в търговските отношения. Според касатора отговорите на въпросите ще допринесат за развитие на правото относно приложението на чл. 181 вр. чл. 193, ал. 3 ГПК при въведени твърдения в процеса за антидатирани документи от бивши органни представители, като се разясни, че въпросът за авторството на документи, изходящи от ЮЛ, е двукомпонентен и зависи не само от това кой е подписал документа, но и дали е подписан по време на мандата на законния представител. Повдигнат е и процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивния съд при направено възражение за неправилно разпределена доказателствена тежест, да даде указания на страната относно възможността да предприеме съответните процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които тя е пропуснала да извърши в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и зазените указания, като се поддържа, че по този въпрос е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с т. 2 ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.