Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

/1/ Задължително ли е първоинстанционният съд, след като се е произнесъл по редовността и допустимостта на предявените искове и допуснати доказателства и в това число е било разпоредено ищецът да се яви лично и да отговори на поставени въпроси, а в случай на неявяване е бил предупреден, че ще се приложат разпоредбите на чл. 176 ГПК, да се произнесе отново в първото открито съдебно заседание, така както е задължен това да направи, за да приеме представените писмени доказателства – разпоредбата за приемане на писмените доказателства в първото открито съдебно заседание за повторно произнасяне от съда отнася ли се и за обясненията, съобщени на противната страна с определението по чл. 140, ал. 1 ГПК?; /2/ Ако съдът в подготвителното закрито съдебно заседание е допуснал въпросите на ответната страна да се впишат в призовката и се съобщят на ищеца за откритото съдебно заседание, а след това съдът не се произнесе, това означава ли, че той е отказал искането на страната да се яви лично другата страна и да даде обяснения за обстоятелствата по делото по реда на чл. 176 ГПК?; /3/ Длъжен ли е въззивният съд да даде правилна квалификация на спора тогава, когато на страната не са били указани точно подлежащите на доказване факти или съдът не се е произнесъл с отделно определение по въпросите, поставени от ответника за личното явяване на ищеца и за даване на обяснения във връзка с обстоятелствата по делото?; /4/ Следва ли да се доказва и с други допустими от ГПК доказателствени средства авторството на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, след като името на автора е било изписано само върху кориците на един вестник, чието издаване вече е прекратено?; /5/ За опровергаване на презумпцията за авторство по чл. 6 ЗАПСП приложими ли са общите разпоредби на ГПК и по-конкретно чл. 154 ГПК, че освен с обозначения, претендиращият защита по ЗАПСП автор“ е бил длъжен и с други средства да докаже авторството си?; /6/ При направено от ответника оплакване във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението, въззивната инстанция била ли е длъжна да установи вярната фактическа обстановка като обсъди всички събрани по делото доказателства в т. ч. и въпросите на ответника по реда на чл. 176 ГПК и като не е направил това, допуснал ли е нарушения на съществени съдопроизводствени правила?