Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

дали въводът във владение прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, дали постъпващите от „Център за психично здраве ПловдивЕООД по перемираното изпълнително дело №41/2009г. от ЧСИ С. суми, впоследствие превеждани по изп. дело №50/2009г. на ЧСИ И., прекъсват давността, съответно срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и дали е настъпила перемпция по двете изпълнителни дела. Твърди се, че не е изследван и въпросът кога тези суми са постъпили при ЧСИ И. и дали са налице периоди на бездействие по-дълги от две години. Оспорва се правилността на извода на АС Пловдив, че предявените отрицателни установителни искове прекъсват давността за вземанията по процесните изпълнителни листове. Касаторът възразява, че апелативният съд не е изследвал конкретните изпълнителни действия, предприети по изпълнителни дела и дали тези действия се вместват в рамките на двугодишния срок. Поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при прекратяване на принудителното изпълнение всички предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. Изложени са и доводи, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е преклузивен и не подлежи на спиране, както и съображения за неправилност на извода, че плащанията, извършени от третото задължено лице, са законосъобразни.