Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

от значение за допустимостта на исковете, каквито не са и посочени конкретно в молбата. Неучастието при постановяване на въззивното решение изключва основанието по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК, а по посоченото в молбата основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 съдът прие следното. Съгласно т. 1 от мотивите на ТР №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/2023 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. в хипотезата на т. 6 се включват множество различни по вид обстоятелства, които биха могли да бъдат от значение при извършването на преценката дали участието на съдията в предходно дело, по което е изразено становище по правен въпрос и по доказателства, идентични с представените по второто дело, поражда съмнения в безпристрастното решаване на второто дело. Изрично е подчертано, с конкретни примери, че дори не всяко произнасяне по конкретен фактически или правен въпрос, обуславящ крайния изход на делото, е основание за отвод по т. 6 на чл. 22, ал. 1 ГПК. При съобразяване на изложеното в мотивите на тълкувателното решение съдебният състав намери, че извършената проверка за редовност на исковата молба, която е служебно задължение на всеки съдебен състав, сама по себе си не представлява основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, а в молбата не са изложени, нито се установяват от извършените по въззивното дело действия, данни за формирано у докладчика предварително убеждение относно крайния изход на спора.