Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

По иска по чл. 109 ЗС ищците не са посочили цена на иска, съдът не им е указал да я посочат, нито сам е определил неговата цена по чл. 70, ал. 3 ГПК (т. 1 ТР №4/06.11.2017 г. по тълк. д. №4/2015 г. на ВКС, ОСГК), поради което искът е приет за разглеждане като неоценяем, и това положение се е стабилизирало с приключване на посоченото открито съдебно заседание на 23.01.2023 г. пред първоинстанционния съд. От ищците не е изисквано и не са заплащали държавна такса за разглеждането му по чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. чл. 3 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При тази констатация и съобразявайки разясненията, направени с т. 4 ТР №1 от 17.07.2001 г. по гр. д.№1/2001 г. на ВКС, ОСГК, касационната инстанция намира, че касационното обжалване на въззивното решение в частта по произнасянето по иска по чл. 109 ЗС следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК поради съмнение за недопустимост в тази част.

По отношение произнасянето на въззивния съд по исковете по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 108 ЗС е налице предпоставката за допускане касационното обжалване по чл. 280, ал. 3, предл. трето ГПК- очевидна неправилност, каквато се твърди и от касатора. Прочитът на мотивите разкрива вътрешно противоречие и логическо несъответствие между възприетите от съда фактически констатации и изведените правни изводи относно притежаваните от ищците права в собствеността на имот с пл. номер * и на спорната реална част от 42 кв. м., отразила се и върху постановения краен резултат. От една страна е прието, че двете ищци са съсобственици общо на 22/24 ид. ч. от имот с пл. номер 258, който участва в УПИ *-* с 560 кв. м., като другите съсобственици на имота не участват като страни по делото, и част от този техен съсобствен имот с площ 42 кв. м., повдигната в жълто на скицата към заключението на вещото лице на стр.186, неправилно е заснета по КК в имот с идентификатор ***, записан на ответниците. От друга страна е прието, че ищците се легитимират като собственици на спорния имот с площ от 42 кв. м, тониран в жълт цвят на същата скица, което е обусловило потвърждаване на първоинстанционното решение по начина на постановяването му по тези два иска, а именно с признаване правото на собственост на двете ищците върху тази спорна реална част. Горните констатации се правят пряко от прочита на решението (без да се налага навлизане в преценка на събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи), поради което е налице основанието за допускане касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност/ на решението по произнасянето по исковете по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 108 ЗС.