Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради факта, че се налага тълкуване на чл. 89, ал. 1 ТЗ да бъде даден отговор на въпроса за представителството на събирателното дружество, когато единият от двамата съдружници моли да бъде взето решение на съдружниците да бъде освободен като представляващ събирателното дружество и моли за съгласие на другия съдружник и за предприемането на другите законни мерки”. Счита, че се налага тълкуване на нормата на чл. 87 ТЗ, за да се отговори на въпроса „Могат ли съдружниците в събирателно дружество, когато са двама съдружници и единият заявява изрично, че не желае да представлява дружеството, единодушно да решат да изменят съществуващия дружествен договор или да приемат нов при хипотеза на чл. 87 ТЗ?”. Поставя процесуалноправния въпрос „Явява ли се нищожно нотариалното действие, при което положените върху новоприетия дружествен договор подписи на ищеца К. П. и другия съдружник Ц. Ц. са били нотариално заверени от нотариус в района на Районен съд [населено място] извън неговия район в [населено място], поради нарушение на разпоредбата на чл. 573, ал. 1 ГПК и чл. 576 ГПК, така както е приел въззивния съд? Следва ли разпоредбата на чл. 573, ал. 1 ТЗ да се разглежда във връзка с чл. 570, ал. 1 ГПК, която норма определя местната компетентност? Или при решаването на конкретния правен спор е приложима разпоредбата на чл. 570, ал. 2 ГПК, която предвижда, че другите нотариални действия, както и завещанията могат да се извършват от всеки нотариус, без оглед на връзката на района на неговото действие и нотариалното удостоверяване?”. Позовава се на наличие на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.