Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Уговорката в неформален договор, че при евентуално повишаване на пазарната цена на стоката, страните ще постигнат съгласие за новата цена, има ли обвързващо значение за страните по него, в частност, съставлява ли клауза за изменение на цената по договор за продажба на стока по смисъла на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД?

Може ли при наличие на уговорка за изменение на цената по договор за продажба на стока с повишаване на пазарните цени по съгласие на страните, непостигането на съгласие да се тълкува като основание за прекратяване на договора за продажба на стоки съгласно чл. 20 ЗЗД?

Има ли белезите на правна сделка прекратяването на договора по взаимно съгласие?

Може ли мълчаливото /конклудентно/ прекратяване на договор да се извърши при изрично противопоставяне на една от страните по договора?

Съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД, може ли да се тълкува като конклудентно прекратяване на договор за търговска продажба на стоки връщането на авансово платена цена по договора от страна на продавача и съответно осчетоводяване на кредитно известие за върнатия аванс от страна на купувача при наличие на писмено изрично и незабавно противопоставяне от страна на купувача на прекратяването още същия ден?

Може ли да се приеме съгласно чл. 301 ТЗ, че е налице конклудентно приемане на предложение за прекратяване на договор за продажба на стока - слънчоглед, код по КН 2012: 1206 00 99, отправено чрез връщане на авансово заплатена цена по договора чрез „приемане на паричния превод и осчетоводяване на издадено кредитно известие към фактурата, ако търговецът-купувач още същия ден изрично се е противопоставил на прекратяването с имейл?

Може ли да се приеме, че клауза за авансово плащане на цената по договор за търговска продажба не служи за задатък по смисъла на чл. 334 ТЗ, ако договорът за продажба е обективиран във фактура и авансовото плащане е потвърдено от страните?

Допустима ли е конверсия на авансово платена цена по договор за продажба на стоки в задатък по смисъла на чл. 334 ТЗ при неспазване на изискуемата писмена форма?

При преценка дали е налице прекратяване на договор за продажба на стоки по взаимно съгласие между търговци, намиращи се в трайни търговски отношения, длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните и да обсъди всички обстоятелства по делото?

Може ли съдът да направи извод за настъпило конклудентно прекратяване на договор по взаимно съгласие, без да вземе предвид разменената между страните кореспонденция по имейл във връзка с това прекратяване?

Може ли съдът да направи извод за настъпило конклудентно прекратяване по взаимно съгласие на договор между търговци, които се намират в трайни търговски отношения, без да установи каква е търговската практика между тези търговци?