Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да изследва съответствието на поставените оценки от работодателя в процедурата по подбора с действително проявените професионални качества и квалификация на работника?

Следва ли образованието и трудовия стаж на работниците, участвали в подбора, да се преценява въз основа на писмени доказателства – документи за задържано образование, допълнителна квалификация и извлечения от трудови книжки?

При въведен довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на образованието и трудовите качества на уволнения служител, работодателят следва ли да установи по пътя на пълно главно доказване фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора и неговата законност или е достатъчно доказателство по делото да бъде представен протокол от комисията по подбор? Решаващият съд задължен ли е извърши съдебен контрол именно на извършения подбор на база на представените пред него доказателства, а не евентуално представени такива пред комисията за подбор?

Длъжен ли е работодателят да посочи конкретни факти и обстоятелства относно квалификацията и работата на уволнения работник и останалите лица, заемащи съответната длъжност? Непосочването на такива конкретни факти и обстоятелства води ли до невъзможност за съда да извърши реална преценка по критериите за подбор съгласно чл. 329 КТ?

Налице ли е реално съкращаване в щата, когато трудовите функции на съкратената длъжност системно са били възлагани за изпълнение на друг работник, който формално заема друга длъжност, но изпълнява трудовите функции на съкратената длъжност?

Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК? Необходимо ли е да бъде извършен анализ при противоречие в показанията на свидетелите и по какъв начин?

Нормата на чл. 272 ГПК, даваща възможност на въззивната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, освобождава ли съда да изложи собствени мотиви при своята решаваща функция и липсата на такива възпрепятстват ли проверката на решението на въззивната инстанция за неговата обоснованост и правилност?