Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

и се формира задължителна практика съдържат отговори на посочения процесуалноправен въпрос. Такива не се съдържат дори и в решаващата част на мотивите Приложените към изложението две решения на ВКС - решение №126/2.05.2011 г. по гр. д. №1227/2010 г., III г. о. и решение №334 от 19.12.2013 г. по гр. д. №1241/2012 г., IV г. о. дават отговор на въпроси, свързани със съкращаването на щата като материалноправна предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение. Цитираното, но непредставено решение №31 от 6.07.2010 г. по гр. д. №2987/2008 г. на ВКС, I г. о. формира практика по въпросите дали включването в границите на урбанизирани територии на земеделска земя, възстановена с влязъл в сила план за земеразделяне и скица към него, води до промяна на собствеността и формира ли се спор за материално право, ако според предвижданията на подробния устройствен план възстановеният имот не е заснет като самостоятелен обект, а е включен в съсобствен имот; легитимиращият се с решение на органа по поземлената собственост по чл. 27 ППЗСПЗЗ по какъв съдопроизводствен ред следва да защити искането си за обособяване на възстановения имот в самостоятелна вещ - административен или исков граждански. В цитираното, но непредставено решение №467 по гр. д. №504/2012 г. на ВКС, I г. о. също е даден отговор на различен въпрос – прието е, че искът по чл. 108 ЗС съдържа две претенции за защита. Цитираното, но непредставено решение №164 от 10.05.2011 г. по гр. д. №95/2010 г., I г. о. също разглежда други въпроси, свързани с реда на защита при възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници, когато общината откаже да нанесе имота в действащия кадастрален план поради спор за материално право, както и за съотношението на чл. 13а, вр. чл. 26 ППЗСПЗЗ и чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Цитираните, но непредставени решение №31 по гр. д. №2589/2002 г. на ВКС, IV г. о. и решение №24 от 1.02.1999 г. по гр. д. №1912/97 г., IV г. о. са постановени по реда на отменения ГПК и не формират задължителна съдебна практика, а и те също не съдържат обсъждане на поставените от касатора въпроси – разглеждан е проблемът дали наличието на влязло в сила реституционно решение на поземлената комисия е предпоставка за допустимост на предявения ревандикационен иск. Тоест, нито едно от посочените от касатора решения на ВКС не съдържа отговор на поставените в изложението на основанията по чл. 280 ГПК въпроси и твърдяното противоречие не е доказано. Независимо от това, следва да се посочи, че въззивният съд е обсъдил всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички относими към спорното право доказателства, поради което не би могло да се приеме, че решението му противоречи на формираната по поставения въпрос практика на ВКС в решения по чл. 290 ГПК /непосочени и непредставени от жалбоподателката/.