Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При неправилна квалификация на предявения иск, вследствие на което на страните са дадени неточни указания за фактите, подлежащи на доказване, длъжен ли е въззивният съд: да приложи правилно материалния закон; да даде указания относно подлежащите на доказване факти, да разпредели доказателствената тежест между страните, включително да им укаже да ангажират съответните доказателства, както и да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна?

При нередовна искова молба, чийто порок е установен за първи път във въззивното производство: наличие на противоречие между посочените в исковата молба факти и обстоятелства и заявения петитум, длъжен ли е въззивния съд да изясни противоречията по реда на чл. 129 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата като формулира ясно и точно исковата си претенция, която да съответства на основанието на иска: заявените в обстоятелствената част на иска факти и обстоятелства или следва да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо и да върне делото на първоинстанционния съд за обезпечаване редовността на исковата молба, чрез заявяване от ищеца на ясно и точно формулиран петитум на иска?

При необосновано установени факти /в първоинстанционното производство/, чието установяване е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила, може ли въззивният съд да допусне изясняването на тези факт във въззивното производство чрез назначаване на експертиза?

Може ли съдът при анализ на доказателствата да приеме установен факт по делото, базирайки се само на експерти заключения когато последните са необосновани и се явяват в пълно противоречие със събрани по делото свидетелски показания, относно главните факти на доказване?

Какви са критериите при анализ на доказателствата, относно наличие на заинтересованост у свидетел по делото и в тази посока роднинската връзка между страна и свидетел винаги ли следва да сочи заинтересованост на свидетеля или следва при преценката за заинтересованост на свидетеля да се вземат предвид всички факти и обстоятелства, относими към предмета на делото, за да се направи или отхвърли извод за заинтересованост на свидетеля?

Допустимо ли в открито производство по чл. 193 ГПК, когато се оспорва положен подпис в нотариален акт за покупко-продажба на имот да се допускат свидетелски показания за установяване на обстоятелството дали страна по сделката е присъствала при нотариуса и е положила подписа си в нотариалния акт, като в този случай важи ли забраната по чл. 164, ал. 1 ГПК?

Следва ли да се приеме при осъществено владение в различни времена при периодично посещение на недвижим имот и периодично осъществявана грижа, включително финансова за неговото ремонтиране, облагородяване и запазване, че владелеца е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното или ако презумцията по чл. 69 ЗС не е оборена?

Следва ли периодичното даване на парични средства за ремонтиране, облагородяване и запазването на недвижим имот да се считат само като възможност за облигационна претенция на лице-съсобственик, осъществяващо тези действия или следва да се приемат като действия, обективиращи намерение за своене на имота като собствен без да са прекъсвани от действията на друго лице, което през периода на своене на имота то прави и извънсъдебно признание за собствеността на първото лице-съсобственик на имота по смисъла на чл. чл. 116, б. а ЗЗД?