Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. 3/ Изключва ли се по дефиниция нищожността поради екзорбитантност (при накърняване на добрите нрави) на уговорка за компенсаторна неустойка, целяща да обезпечи загубата на един предвидим и сигурен доход на страната до края на уговорения срок на действие на договора, или нищожността следва да се преценява във всеки отделен случай спрямо конкретните факти и условия? 4/ Кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при преценка валидността на неустоечна клауза, предвиждаща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договора, когато страните по договора не са търговци и могат ли да бъдат посочени критерии, които да обосноват преценка за надвишаване на допустимата обезпечителна функция на неустойката и водещи към съставяне на извод за реализиране на неоснователно обогатяване? Касаторът твърди, че разглеждането на трети и четвърти въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а също така в изложението сочи противоречие с решение №110/2016 г. по тд. №1226/2015 г. на ВКС, І т. о., решение №193/2016 г. по т. д. №2659/2014 г. на ВКС, І т. о., решение №219/2016 г. по т. д. №203/2015 г. на ВКС, І т. о. и Тълкувателно решение №1/27.04.2022 по т. д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът счита, че обжалваното решение е и очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, в частта, в която се приема, че за решаването на спора е ирелевантно дали предходният представител на УС на ответната федерация я е управлявал добросъвестно и е неприложима разпоредбата на чл. 40 ЗЗД.