Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/следва ли въззивният съд да се произнася по невъведени доводи и възражения или обяви за недоказани факти, които не са били спорни между страните пред първата инстанция и за които не е указана доказателствената тежест; по този начин не нарушава ли правото им на защита; 2/ съдът следва ли да тълкува действителната воля на страните, когато преценява дали са сключили симулативна сделка; действителната воля следва ли да се изяснява чрез тълкуване на подписаните споразумения, да се обсъдят в съвкупност събраните свидетелски и писмени доказателства, твърденията и дадените в хода на процеса обяснения, каквито са изискванията но чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК; 3/може ли пълномощникът по сделка, който представлява дарителката и договаря сам със себе си, едновременно да желае и да не желае правните последици на сделката, и да е налице характерният за симулацията явен и скрит характер на волеизявленията на страните; 3/ когато относително симулативен договор се противопоставя на трети лица /вкл. на наследници/ по смисъла на чл. 165, ал. 2, предл. второ ГПК и документът, който се представя за разкриване на привидността, е създаден след сключване на договора, допустими ли са възражения, че този документ материализира новоформирана воля на страните и поражда облигационни отношения за в бъдеще; следва ли да се даде възможност на страната, срещу която е насочена сделката, да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си; относими ли са доказателства за това как са се развили отношенията между съконтрахентите в периода от сключване на привидния договор до подписването на обратния документ, изпълнявани ли са задълженията по привидния договор, какви причини са предизвикали съставянето на документа, разкриващ симулацията и тези доказателства ще имат ли значение при преценката дали сключеният договор е привиден и дали зад него стои действителна правна сделка. Касаторът се позовава на противоречива практика, която прилага.