Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

1.”Има ли въззивният съд задължение да се произнесе по всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, съгласно исковата молба, и да изложи мотиви за значението на свидетелските показания, обсъждайки ги при условията на чл. 172 ГПК съпоставени с твърденията в исковата молба и от там за размера на тези вреди при обосноваване на своите изводи за основателност на исковата претенция по чл. 2 З.?”; 2. „При определяне на размера на обезщетението по справедливост как точно следва да се отчете спецификата на конкретния случай, когато е установено, че вредите са в рамките на обичайно претърпените неудобства от воденото наказателно производство, а по-големи вреди не са доказани от свидетелските показания, които не са били обсъдени с оглед всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост в полза на ищеца; 3. „Изясняване на общото понятие за справедливост - какво понятие е то, какви са елементите на неговото съдържание и какъв е механизмът за овъзмездяване на отделните компоненти на претърпените имуществени вреди, въз основа на критерия „по справедливост”. Сочи се, че първите два въпроса са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС /т.ІІ ППВС 4/68, реш.№[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"].359/25.09.12 по [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. д.№[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1221/2011, ІV ГО, реш.№.321/26.11.14 по [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. д. №.2516/2014, ІV ГО, реш.№.480/23.04.13 по г. д.№.85/2012, реш. №.832/10.12.10 по г. д.№.593/2010, ІV ГО/, както и в противоречие с практиката на ВКС /реш.№.25/11.02.14 по г. д.№.5302/2013, ІІ ГО, реш.№.321/26.11.14 по г. д. №.2516/2014, ІV ГО/, а третият е от значение за развитието на правото и точното приложение на закона