Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

не съставлява основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че съдът е обосновал своите изводи с изключени от доказателствения материал по делото документи. Въпросът не е обуславящ за делото на първо място, защото почива на твърдение за извършено процесуално действие по чл. 183, ал. 1, предл. второ ГПК, което се опровергава от данните по делото. Противно на поддържаното от касаторите, нито в о. с. з. 23.10.2019 г., нито до приключване на производството както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, е постановявано определение за изключване на посочените от касатора писмени доказателства от доказателствения материал по делото. Наред с това въззивният съд не е направил решаващите си изводи единствено въз основа на документите, релевирани в обосновката към въпрос №1, макар и да ги е споменал в мотивите. За да постанови решението си, съдът е извършил обстоен анализ на надлежно събраните доказателства, проследена е историята на процесния имот и е посочена относимата правна уредба към различните периоди, в които се твърди настъпила промяна на собствеността или статута на поземления имот. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос, касаещи задължението на въззивния съд при формиране на правните си изводи по предмета на спора, да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства и да обсъди доводите на страните. По този въпрос е налице трайно установена практика на ВКС (вкл. цитираните от касаторите т. 3 ППВС №1/1953 г., ППВС №7 от 30.12.1959 г., ТР №1 от 04.01.2001 г. по гр. д.№1/2000 г. на ОСГК, ВКС, ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№1/2013 г., ОСГТК на ВКС), според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Въззивната инстанция решава материалноправния спор, при което излага фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнася по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения, осланяйки се съответно на експертното заключение, аргументиращо принадлежността на процесния имот към държавния горски фонд, на изслушаното по делото вещо лице, както и на многобройните документи, свидетелстващи за право на собственост от страна на държавата върху процесния имот. Несъгласието на касатора с фактическите констатации относно правнорелевантните факти и оценката за тяхното значение с оглед определяне статута на процесния имот не може да обоснове допускане на касационното обжалване по така поставения процесуалноправен въпрос. Изводите на съда са залегнали в мотивите на решението, като съдържанието им не сочи произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС относно обхвата на въззивната дейност, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по последния въпрос от изложението. Същият е свързан с доказването на определен релевантен за спора факт при действието на редица изброени от касатора закони. Доколкото обаче в посочените нормативни актове не се съдържат специални норми относно начина на доказване на статута на определен поземлен имот, които да дерогират общите правила на доказване в гражданския процес, съдържащи се в ГПК, то следва да се приеме, че, за да направи извод дали твърденият факт е доказан, съдът следва да претегли и да прецени съвкупно всички събрани доказателства - тези, които с положителност сочат на осъществяване на факта и тези, които по един или друг начин внасят съмнение или опровергават това.