Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

След прекратяване на договор за съхранение / влог на държавен резерв и военновременни запаси и оставяне на вещите за съхранение при влогоприемателя/съхранителя, счита ли се за продължено облигационното правоотношение по договор за влог? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие на въззивното с реш.№176 по т. д.№118/2010 г. на ІІ т. о., реш.№109 по т. д.№824/2011 г. на І т. о. , реш.№67 по т. д.№904/2012 г. на І т. о. и решение №70 по т. д.№60037/2015 г. на ІІІ г. о., както и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи се и основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – поради „ очевидна неправилност„ на въззивното решение. Последната се обосновава с неправилно приложение на З. и Н., при обосноваване на извода, че ДА „Д.„ не е изпълнила законовото си задължение по чл. 24 от закона, за „освобождаване на процесното гориво, тъй като срокът в разпоредбата не е преклузивен и с изтичането му не отпада задължението на влогоприемателя да продължи да се грижи и да съхранява предадените му количества / обстоятелство, което въззивният съд не е оспорил /. Като обуславящ очевидната неправилност е посочен за неоснователен, с оглед коментирани в изложението доказателства, и изводът за неконстатирана липса на съхраняваното гориво. В тази връзка са изложени съображения за доказателствената стойност на митническите лабораторни експертизи, квалифицирали съдържанието на взета от резервоарите проба като „тежко масло – газьол „ и „ тежко масло – тежко гориво„. Касаторът е посочил и обстоятелството, че решението по настоящият спор би имало значение за правилното разрешаване на други спорове между същите страни, производствата по които са спрени, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до разрешаването му.