Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

по делото е дали получената по наследство от М. Х. Б. общо 1/6 ид. ч. от ищците по делото е била придобита от Х. Е. П. по давност, с упражняване на владение в продължение на повече от 10 години. При обсъждане на възражението на Х. П. за изтекла в негова полза придобивна давност съдът се е позовал на постановките на Тълкувателно решение №1/6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №1/2012 г., съгласно които, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, презумпцията на чл. 69 ЗС намира приложение в отношенията между съсобствениците, при което, когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно, за да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната поначало трябва да се манифестират пред тях и осъществят чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Съдът е изложил, че в конкретния случай основанието, на което ответникът е установил фактическата си власт върху процесния имот, признава правата на ищците, доколкото по наследство и чрез правна сделка същият е придобил общо 4/6 ид. ч. от него. Посочил е, че Х. П. не оспорва, че с договора за дарение от 20.06.2012 г. неговият баща Е. П. Б. му е прехвърлил повече права, отколкото притежавал, както и не оспорва, че неговата сестра М. Е. П. е получила по наследство от тяхната майка 1/6 ид. ч. от имота. Съобразил е, че за придобиването по давност на тази идеална част от имота следва да бъде установено, че Х. П. е манифестирал намерението си пред М. Е. П. и наследниците й — ищците по делото, като предпоставка за начало на придобивната давност. Като е обсъдил събраните гласни доказателства, съдът е заключил, че от тях не се установява такова обстоятелство. Съдът е визирал, че всички разпитани по искане на ответната страна свидетели са посочили единствено, че ответникът и семейството му живели в процесния имот и полагали грижи за поддръжката му след смъртта на М. Б. и Е. Б., както и че ищците и наследодателката им М. П. го посещавали много рядко. Приел е, че тези установени факти не дават основание да се приеме, че Х. П. е придобил по давност спорната 1/6 ид. ч. от процесния имот, тъй като ползването на имота и извършване на разходи за поддръжката му не са действия, които да показват промяна в намеренията му; не е установено той да е демонстрирал спрямо другите съсобственици действия по своене на имота, т. е. такива, които ясно и категорично да показват, че се отричат правата на ищците върху имота. Посочил е, че отделно от това, от разпитаните по искане на пщцовата страна свидетели е установено, че ищците не са се дезинтересирали напълно от имота. Действително, същите нямали претенциите да го ползват и да имат достъп до него, но инициирали многократно срещи с ответника, в които искали доброволно да ликвидират съсобствеността чрез плащане на дела им от ответника, като ответникът не възразявал, че те не са съсобственици, а единствено не бил съгласен с исканата от тях сума. Предвид така изложеното, съдът е намерил за неоснователно направеното по делото от ответната страна възражение за придобивна давност.