Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Отделно от това, оспореният от ищеца Протокол №8/22.10.2014г. от заседание на СД на [фирма] е посочен и съдържанието на взетото на него решение е възпроизведено в уволнителната заповед /заедно с утвърдената въз основа на този протокол нова длъжностна характеристика, връчена на ищеца/. По конкретното дело ответникът-работодател не е релевирал възражение за предяваване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ след изтичане на давностния срок по чл. 358, ал. 1 КТ и съдът не се е произнасял по такова, поради което не би се отразило на изхода на конкретното дело обсъждане от въззивния съд на оспореното от ищеца Уведомително писмо изх.№00184/02.01.2015г. от куриерската фирма относно обстоятелства във връзка с доставка – издадената заповед за уволнение. По отношение на оспорената докладна записка от началника на отдела следва да се посочи следното: видно от данните по делото същата е цитирана в Протокол №8/22.10.2014г. от заседание на СД на [фирма], а съдържанието й /посочените в нея „изисквания по отношение на отчетността към НЗОК, въведените изисквания от НОИ за електронно подаване и обработка на болничните листове, както и нуждата от систематизиране и анализ на данните от болничната информационна система за целите на мениджмънта на болницата, като обосновка за въвеждане на новото изискване за длъжността, изпълнявана от ищеца/ не е обсъждано от въззивния съд. Отделно от това, съдържанието на докладната записка за въвеждане на нови изисквания за длъжността, заемана от ищеца, е относима към въпрос на работодателска целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, а освен това, в нея са посочени промени, въведени от държавни институции, а въпросът дали те сочат на изисквания, които не са свързани с характера на работата и нуждите на производството е въпрос по съществото на спора и конкретно за това дали е налице злоупотреба с право от работодателя. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване. К. сочи, че: в противоречие с практиката на ВКС съдът се произнесе по въпроса относно легитимността на ползването от работодателя на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ“, като се позовава на съдебни решения, с които при конкретно установената там фактическа обстановка е прието за установено, че работодателят е упражнил превратно правото на уволнение. К. излага доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.