Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Въпросът е конкретен, фактически, свързан с фактите и обстоятелствата по случая, като отговорът му следва да бъде даден след разглеждане на спора по същество, с акта по същество – решението. Дори да се приеме, че е налице годно общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по въпросите относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и съотношението между заключение на медицинска експертиза, което предлага вероятности и недостатъчно категорични отговори, и свидетелства на очевидци относно състояние, констатирано от тях, е налице задължителна практика на ВКС /реш. №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"].264/12.02.15 по [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. д. №.6457/2013, ІІІ ГО, реш.№.508/18.06.10 по г. д.№. 1411/2009, ІІІ ГО, реш.№.217/09.06.11 по г. д.№.761/2010, ІV ГО и др./. В същата се сочи, че като степен за възможността едно събитие да настъпи или да е настъпило, вероятността се определя от връзката между установен и неустановен по делото факт; за възприемането или изключването на определена вероятност е от значение конкретното, свързано с установен по делото факт обяснение, а не абстрактно - теоретичното възприемане на вероятността; ако съдът възприеме медицинско заключение с даден отговор за „най-вероятна причина без да изгради вътрешно убеждение за наличие или липса на причинна връзка и без да съобрази кои от фактите, респективно връзките между тях, свързани с дадените от експертизата отговори, са предмет на специални /в случая медицински знания/ и по отношение на кои факти следва да се изгради извод за причинно- следствена връзка по опитните правила и логиката, при преценка на доказателствения материал, се допуска съществено процесуално нарушение. Съдът не би следвало да възприема вероятност, ако при съвкупната преценка на всички доказателства по делото тя е следвало да бъде изключена. Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В. съд е процедирал в съответствие с горепосочената практика. Изрично е посочил как се разпределя доказателствената тежест, кои факти подлежат на доказване и кои от тях приема за установени - вкл. при обсъждане от една страна на заключенията на съдебно-медицинските експертизи, съдържащи извод за вероятност, и от друга страна останалите доказателства, вкл. показания на свидетели очевидци на упълномощаването и на психиатър и клиничен психолог, изготвили частна нотариална консултация след освидетелстване /на 29.09.07 и 1.10.07г./ - дадени под страх от наказателна отговорност - които установяват конкретни факти за състоянието на упълномощителя към релевантния за спора момент на упълномощаването.